Помощник

Дошла пролет и хората тръгнали да кроят лозето. Повикали и коса да помага.
– Не мога – отвърнал той, – сега си вия гнездото.

Дошло време за копане. Тръгнали копачите и отново повикали коса:
– Не мога, не мога – отвърнал той. – Сега си мътя яйцата.

Дошло време да се връзват лозите. Тръгнали селяните и повикали коса:
– Хайде, косе, да връзваме!
– Не мога – отвърнал косът. – Много са ми малки пиленцата. Не мога да ги оставя сами!

Узряло гроздето. Тръгнали да го берат.
– Хайде, косе, да берем грозде! – повикали коса берачите.
– Ей сега, ей сега! – радостно отвърнал той. – Чакай да повикам и децата да помагат!