Една лястовица свила гнездо под стряхата на една къща и си измътила пиленца. На същия покрив свило гнездо и едно врабче. Ала то все не успявало да си отгледа дечица – ту лоши деца ще му задигнат яйчицата, ту котка ще му излапа пиленцата. А лястовицата кацaла с малките си на лозницата и ги учела да пеят и хвърчат.
Гледало я, гледало я врабчето и веднъж ѝ рекло:
– Блазе ти, сестро! Всяка година си отглеждаш лястовички, а аз, сиромашкото, все не успявам.
– Кой ти е крив, съседе? Направи си хубаво гнездото, за да не го стигат деца и котки и няма да страдаш.
– Моля те, cестрице, научи ме как си правиш гнездото.
– Ела да видиш. Ако ти хареса, и ти го направи така.
Хвръкнала лястовицата и завела врабчето до тинята край реката.
– Ха сега, съседе, клъвни от калта, ей тъй, като мене!
– А, знам, знам – то било лесна работа! – изчуруликало врабчето и литнало след лястовицата, без нищо да вземе.
Долетели под стряхата, лястовицата кацнала на една греда, залепила калта и му рекла:
– Приятелю, ей така залепи калчицата!
– Видях, видях, то било лесна работа – изчуруликало пак врабчето.
Цял ден лястовицата хвърчала до реката и обратно, носела калчица и лека-полека натрупала един ред от гнездото. А врабчето ни веднъж не топнало клюн в тинята.
После лястовицата започнала да носи сламки и да ги лепи. Лепила ред кал, ред сламки, пак кал и пак сламки и обяснявала:
– Първо се лепи кал, после сламки и ето ти сигурно гнездо.
А врабчето не спирало да повтаря:
– Знам, знам.
– Знаеш, знаеш, но само със знаене гнездо не става. Трябва и работа. Без труд, побратиме, няма сполука. Затова нищо чудно и тази година да останеш без пиленца.
КРЕДИТ: По „Лястовица и врабче“, из Читанка за втори клас – издателство Просвета, 1991 г,; ПРЕРАЗКАЗАЛ: Л.Петкова © prikazki.eu 2023 г;
