Присмял се веднъж волът на ралото:
– Ех, рало, рало, ако не бях аз да те влача по нивите, щеше да стоиш в двора на стопанина, докато изгниеш на дъжда и те проядат червеи.
– Не приказвай така, — отвърнало ралото — защото ако не бях аз да поря земята и да заравям семето, зимно време вместо слама ти щеше да ядеш пръст и сняг.
Сговорна дружина планина повдига.
КРЕДИТ: „Един за друг“, народна приказка; ИЗТОЧНИК: „Буквар и първа читанка“, 1947г. – Държавно Издателство при Министерство на Народната Просвета, София;
