Живели в един двор коза и овца. Живели си другарски – сено, слама, бръст – всичко делели наполовина, по братски. В същото стопанство имало и една котка, но тя била притворна и пакостлива.
Веднъж стопанката забравила отворено гърнето с масло и котката го изяла. След време жената отишла за масълце, надникнала и що да види! – гърнето прекатурено и празно! Досетила се кой го е очистил и без да се бави, взела една тояга, па тук-там – намерила котката, натупала я здраво и я оставила.
Котката ревала, ревала, пък отишла да се вайка пред овцата и козата.
– 3ащо плачеш тъй жално? – попитали те.
– Как да не плача – разхълцала се котката, – да знаехте, мили другарки, колко бой ядох, бихте ме ожалили! Без малко стопанката да ме затрие. Чудя се, как ще вляза довечера вкъщи. Добре, че стопанинът го нямаше, иначе щях да загина!
– Че какво си сторила, та те е пребила? – попитала овцата.
– Чудя се да ви кажа ли, да не ли… – изядох маслото от вашето мляко – отвърнала котката.
– Щом е тъй, защо се оплакваш? Стопанката е имала право. Не знаеш ли, че с каквато мярка ти мериш, с такава и тебе ще мерят? – обадила се козата. – Кой ти е крив?
– Остави това, има и друго! Докато ме налагаше, чух стопанката да казва, че тия дни зет ѝ щял да дойде на гости. Чудеше се какво да му сготви, като няма масло, та накрая измисли една от вас да заколи.
При тези грозни думи овцата и козата в един глас се разблеяли:
– Ах, злосторнице такава! Ти и нас ще погубиш! Сега какво ще правим?
Заумували как да се спасят – котката от боя, козата и овцата от ножа. Мислили, мислили и измислили – ако стопанката остави портата отворена, да хукнат накъдето им видят очите.
Речено-сторено – избягали.
Дълго скитосвали по баири, нивя и долини. Най-сетне спрели да пренощуват на една горска поляна, осеяна с купи сено.
Паднала нощта, застудяло и притъмняло като в рог. Зачудили се бегълките – как да се стоплят? Пo едно време гледат – наблизо блещука слаб огън. Пратили овцата да донесе една главничка. Тя отишла и внимателно се огледала – наоколо нямало никой. Взела една главня и бърже-бърже я донесла.
Котката, без да мисли много, грабнала главнята и я мушнала в една купа сухо сено. То пламнало и осветила цялата ливада. Трите се наредили край огъня да се сгреят: козата до овцата, котката до козата.
– Ама че си хитра! Как се сети да запалиш сеното? Добре ще се сгреем сега, а утре вечер ще запалим друга купа – казала козата.
Постоплили се и се разприказвали утре кой път ще хванат. Тъкмо се разговорили – ето го стопанинът на ливадата. Изскочил напреде им с една дълга тояга, па тупа-лупа, тупа-лупа, коя където завари.
Хукнали всички да бягат: посестримите на една страна, котката на друга. Ала не щеш ли – в тъмнината котката скочила баш върху кучето на стопанина и то в миг я направило на пух и прах.
А овцата и козата след два дена скитане се завърнали у дома при стопанката си.
КРЕДИТ: „Който прави зло, зло намира“ – прѣвелъ и приспособилъ Ц. Калчевъ, „Радость и полза, раскази и приказки за дѣца“, В.Търново Скоро-печатница на П.Х. Панайотовъ 1898; АДАПТАЦИЯ: Л.Петкова – © prikazki.eu 2023 г;
