Справедливата подялба

Сдружили се веднъж врабчето и лисицата и посели една нива с пшеница. Узряло житото и отишли да го жънат.

Врабчето се захванало за работа. Запретнала ръкави и Кума Лиса, но скоро я домързяло и рекла:
– Врабчо, ти жъни, пък аз ще ида да подпирам небето, че както е натежало, като нищо ще се стовари и ще смаже цялата нива.
И хитрата кумица приклекнала край нивата.

Дошло време за вършитба, заловили се съдружниците за работа, но скоро Лиса се обадила:
– Врабчо, ти работи, пък аз ще ида да подпирам небето, че я виж – пак е натежало. Ако падне, ще ни смаже хубавото зърно.
И след тези думи Лиса приседнала до хармана, а Врабчо свършил цялата работа.

Дошло време за делба. Врабчо попитал:
– Как ще разделим житото, Кумичке?
– На Врабчо мярка, на Лиса десет – отвърнала хитрушата.
И Лиса се захванала да дели. Отмерила една мярка за врабчето, за нея десет, за врабчето мярка, за нея десет и така докато житото свършило.

Погледнало врабчето малката си купчинка, разбрало, че е излъгано и се оплакало на кучето.
– Не тъжи – успокоило го то. – Утре измамницата ще се покае и ще ти остави цялото жито.

Рано на другия ден кучето се заровило в лисичата купчина жито. Скоро кумицата пристигнала и започнала да си насипва зърното в чували. Гребнала веднъж, гребнала дваж – показало се едното ухо на кучето. Решила Лиса, че е парче кожа и посегнала да го захапе.

Скочило кучето връз нея и здраво сграбчило лисичата опашка. Опъвал Шаро на една страна, дърпала Лиса на друга. Не щеш ли – хряс! – опашката се скъсала. Кума Лиса хукнала през глава към гората да си опази живота.

Хубавата ѝ рижава опашка останала за Шаро да го топли през зимата, а трудолюбивият Врабчо прибрал цялото жито.