– Ех, рало, рало – казал волът на ралото, – ако не бях аз да те влача по нивите, щеше да стоиш в двора на стопанина, докато изгниеш на дъжда и те проядат червеи.
– Не приказвай така – обадило се ралото, – защото ако не бях аз да поря земята и да заравям семето, зимно време вместо слама ти щеше да ядеш пръст и сняг.
Сговорна пружина планина повдига.
КРЕДИТ: Един за друг, Нaродна приказка, Буквар и първа читанка, 1947г.;
