Сдружили се веднъж таралежът и къртицата да работят селска работа.
– Слушай Ежко – рекла къртицата, – кажи какво първо да направим?
– Ех, къртице, не знаеш ли! Първо се изорава полето. Ти ори, аз пък ще сея.
– Добре – се съгласила къртицата.
Захванала се къртицата и изорала нивата – земята станала като захар! Ежко засял пшеницата и с трънливия си кожух я бранувал. Народило се жито за чудо и приказ! Прибрали зърното и седнали да делят – девет кила и котле жито, отделно и слама.
До тук всичко вървяло добре, но щом почнала делбата, се вдигнала страшна кавга! Таралежът искал повечко жито, защото той по-дълго работил. Къртицата настоявала, че на нея се пада повечко жито, защото по-тежката работа свършила тя. Люто се скарали и препирнята непрестанно растяла. Какво да правят?
Но ето, че се задала Кума-Лиса. Спряла се, без дори да я викат:
– Защо вие двамата, така люто cе карате?
Таралежът и къртицата разказали всичко на лисицата, като на съдия. И накрая поискали тя да им подели справедливо житото.
– Добре – рекла лисицата. – Ти Ежко и ти, къртице имате девет кила и котле жито, отделно и слама за делене. Ето как е правилно да се разделят:
Давам на Ежко сламата – зиме на меко да си лежи.
На къртицата – котлето пшеница стига за цяла зимица.
А Кумица Лисица ще получи за делбата – деветте кила пшеница.
Ето ви право, право като въже в торба!
Така лисицата отмъкнала реколтата на таралежа и къртицата.
ПУБЛИКУВАНА: Лисица дяволица, Ежко Бежко и къртица, Росни капки, кн.1 1939-1940, РЕДАКЦИЯ: Лорета Петкова, ИЛЮСТРАЦИЯ: в.Росна капка, кн.1 1939-1940
