Басни & Истории за животни

Най-силният господар

1мин
чете се за

Веднъж лъвът срещнал котката, поздравил я и после я попитал:
– Как така, Писанке, приличаш да си ми роднина, а си толкова малка?
– Живея между хората и затова не съм порасла, – рекла котката.
– Какво е това човек? – учудил се лъвът. – Не съм го виждал това животно! Можеш ли да ми доведеш един човек, за да го видя!
– Мога – рекла котката. – Ей, там, наблизо, има един дървар – сече дърва в гората.

Отишла котката при дърваря и му казала каква е работата. Той направо тръгнал с нея при лъва.
– Чух, че си голям юнак, – рекъл лъвът. – Искаш ли да се преборим!
– Добре, – съгласил се човекът. – Само че не са ми тука панталоните за борба. А имам да товаря и дърва. Ела да ми помогнеш за дървата – после ще се борим.

Лъвът тръгнал след човека и стигнали при дървата. Човекът забил клин, за да разшири цепнатината на един пън и казал на лъва, че за да му помогне, трябва да си пъхне предните крака в цепнатината. Лъвът послушал. Човекът избил клина и дървото здраво стиснало краката му. Тогава дърварят грабнал една тояга, че като заудрял – по главата, по краката, бил го, докато го омаломощил. После го пуснал.

След време лъвът отново срещнал котката. Този път ѝ рекъл:
– Чудно ми е как си успяла толкоз много да пораснеш при тоя господар човекът! Наистина от него по-силен няма!

ПУБЛИКУВАНА: Котката, лъвът и човека, Росни капки, кн.2, 1939 – 1940, РЕДАКЦИЯ: Лорета Петкова, ИЛЮСТРАЦИЯ: в.Росна капка, кн.2 1939-1940

Всичкитворби