Орач, вълк и лисица

Един вълк бил подгонен от ловджийски кучета и малко оставало да го хванат. Вълкът бягал презглава пред тях, но нямало къде да се скрие.

Съгледал един орач и се примолил да го скрие от кучетата. Орачът го съжалил, скрил го в една торба и така вълкът останал жив. Когато кучетата и ловците си заминали, орачът развързал торбата, за да освободи вълка.

Но щом вълкът се измъкнал, захапал човека за ръката. Горкия клетник го попитал:
– Какво искаш да правиш с мене?
– IЦе те изям – отговорил вълкът.
– Защо ще ме ядеш, нали те отървах от кучетата? Спасих ти живота!
– Е, така е, ама ловецът също е човек, затова ще те изям.
– Той те гонеше – казал човекът, – ама аз те cпасих! Направих ти добро и не е редно да ме ядеш.
– А, сега добро не се признава – казал вълкът.

За късмет се случило, че минала лисицата край тях. Човекът рекъл:
– Да извикаме лисицата, тя да отсъди! Ако каже, че трябва да ме изядеш, ще ме изядеш.

Двамата разказали какво се случило, а Лисицата рекла:
– Я влез, Вълчо в торбата, та да разбера как точно е станала тази работата.
Влязъл вълкът в торбата, за да види лисицата и право да отсъди. А лисицата рекла на орача:
– Ти сега вържи торбата, както е било!
Той я завързал.
– А, сега вземи тоягата, пък удряй щом добро не познава!
И орачът грабнал тежката тояга и заудрял отгоре – бил, бил, докато го спукал от бой.

Та такива ми ти работи – кой не признава добро, той ще намери и зло!