Басни & Истории за животни

Орач, вълк и лисица

2мин
чете се за

Един вълк бил подгонен от ловджийски кучета и малко оставало да го хванат. Вълкът бягал през глава пред тях, но нямало къде да се скрие.

Съгледал един орач и се примолил да го скрие от кучетата. Орачът го съжалил, скрил го в една торба и така вълкът останал жив. Когато кучетата и ловците си заминали, орачът развързал торбата, за да освободи вълка.

Но щом вълкът се измъкнал, захапал човека за ръката. Горкия клетник го попитал:
— Какво искаш да правиш с мене?
— IЦе те изям — отговорил вълкът.
— Защо ще ме ядеш, нали те отървах от кучетата? Спасих ти живота!
— Е, така е, ама ловецът също е човек, затова ще те изям.
— Той те гонеше, — казал човекът, — ама аз те cпасих! Направих ти добро и не е редно да ме ядеш.
— А, сега добро не се признава, – казал вълкът.

За късмет се случило, че минала лисицата край тях. Човекът рекъл:
— Да извикаме лисицата, тя да отсъди! Ако каже, че трябва да ме изядеш, ще ме изядеш.

Двамата разказали какво се случило, а Лисицата рекла:
— Я влез, Вълчо в торбата, та да разбера как точно е станала тази работата.
Влязъл вълкът в торбата, за да види лисицата и право да отсъди. А лисицата рекла на орача:
— Ти сега вържи торбата, както е било!
Той я завързал.
— А, сега вземи тоягата, пък удряй щом добро не познава!
И орачът грабнал тежката тояга и заудрял отгоре — бил, бил, докато го спукал от бой.

Та такива ми ти работи — кой не признава добро, той ще намери и зло!

ПУБЛИКУВАНА: Орач, вълк и лисица, Росни капки, кн.1 кн.2, 1939 – 1940, РЕДАКЦИЯ: Лорета Петкова, ИЛЮСТРАЦИЯ:

Всичкитворби