Лисицата, вълкът и лъвът

Веднъж лъвът, вълкът и лисицата решили да ловуват заедно и после да си поделят плячката. Тръгнали заедно. Вървели, вървели и видели една дупка на плъх. Лъвът пъхнал една пръчка и сръчно разръчкал. Плъхът взел пръчката за змия и веднага изскочил от дупката си. Лисицата скочила върху него и го сдавила.

Тримата продължила нататък. Я, един заек! Обградили го и с един замах на дясната лапа лъвът го ударил. Вече имали две неща за подялба.

Малко по-нататък забелязали една газела, скрита в храсталака. Хукнали след нея, настигнали я и я убили. Събрали плячката, решили, че храната стига и е време да я поделят.

Лъвът се огледал и попитал:
– Как да поделим днешния улов?
Вълкът отвърнал:
– Ти вземи газелата, за мен ще е заекът, а за лисицата плъха.

Щом чул това, лъвът изревал ядно и с един замах на дясната си лапа убил вълка. После се обърнал към лисицата:
– А ти как предлагаш да я поделим?
Лисицата за миг се замислила и отвърнала:
– Нека газелата да ти е за обяд, заекът за вечеря, а с плъха ще закусиш между храненията.
Лъвът с възхищение я погледнал и попитал:
– Кой те научи да делиш тъй справедливо?
С нисък поклон, докато отстъпвала бързо назад, лисицата измърморила:
– Вълкът.