Басни & Истории за животни

Славеят

2мин
чете се за

Имало един търговец, който имал в къщата си клетка с красив и сладкопоен славей. Славеят често тъгувал за хубавата си родина и за живота си преди да бъде хванат. Търговецът не забелязвал неговата тъга, а само се наслаждавал на хубавите песни.

Един ден търговецът започнал да се стяга за път. Трябвало да иде по работа в една далечна страна. Когато славеят разбрал, че господарят му заминава, се обърнал към него и му казал:
– Ти отиваш там, откъдето съм родом и където живеят моите роднини. Моля те, предай им сърдечен поздрав от мене.
Търговецът се усмихнал и рекъл:
– Добре, ще ги поздравя! Само че не зная къде да ги намеря.
— Те живеят в най-красивата градина в страната, където отиваш. Иди там и ще ги видиш.

Търговецът обещал и тръгнал на път. Пристигнал в страната, свършил работа и тръгнал да търси роднините на славея. Намерил градината, която наистина била най-хубавата на света. В нея растели нарове и рози, а славеите пеели омайни песни.

Търговецът се спрял пред един храст, на който един славей извивал кръшна песен.
— Хей, славейче! — обърнал се той към него. — Нося ти много здраве от твой роднина, който живее в моята къща.
Щом чул тези думи, славеят веднага паднал мъртъв от върха на храста.
Търговецът се навел и вдигнал мъртвата птичка.
– Ако знаех, че с тези думи ще причиня смъртта на хубавия славей, нямаше да пращам поздрави от неговия брат, – рекъл търговецът и захвърлил мъртвата птичка на земята.

Славеят трепнал, подскочил и отново хвръкнал във висините. Търговецът с учудване проследил полета на възкръсналата птичка.

Щом се върнал вкъщи, търговецът раздал на цялото семейство скъпите подаръци, които носел от далечната страна.

Славеят, който гледал от клетката всичко, заподскачал и изчуруликал:
– Господарю, предаде ли моите поздрави?
– Ако знаех, че поздравите ти ще причинят смърт на твоите роднини, нямаше да го правя. Славеят, на когото казах, че му пращаш много здраве, веднага падна мъртъв от дървото. Взех го в ръце, погледнах го и после го хвърлих на земята. Тогава той подскочи, трепна с криле и отлетя.

Щом чул това, славеят в кафеза престанал да яде. На сутринта го намерили умрял и веднага съобщили на търговеца.
– Донесете да го видя, – казал той.

Занесли му мъртвия славей. Той го взел, подържал го малко в ръце и казал:
– Хвърлете го далече от къщата!

Щом хвърлили мъртвия славей, той подскочил, трепнал с крилца и отлетял към далечната хубава родина.

КРЕДИТ: Славей, ориенталска приказка, в.Славейче, бр.1 1943 РЕДАКЦИЯ: Л.Петкова, ©prikazki.eu 2021

Всичкитворби