Весели приказки за Джухапърва част

Джуха и синът му яхнали своето магаре и поели към пазара в града. Като минавали през едно село, хората взели да им подвикват:
– Защо двамата яздите горкото магаре? Трябва само един да го язди!
Джýха се притеснил. Синът му скочил на земята и закрачил пеша след магарето.

Но в следващото село хората се развикали:
– Здрав, прав мъж като теб язди магарето, а детето крачи пеша! Ти трябва да слезеш, а да язди момчето!
Слязъл Джуха, а синът яхнал магарето. А в следващото село хората направо се разкрещели:
– Горкото магаре не може да носи този тежък товар. Срамота да измъчвате клетото добиче!

Джуха се ядосал. Накарал сина си да слезе и двамата понесли магарето на ръце. Когато стигнали в града на пазара, хората избухнали в смях.
– Все едно – рекъл Джуха, докато смъквали на земята магарето. – На хората не можеш да угодиш.

Докато Джуха прекосявал планините, загубил магарето си. Хората рекли, че много му съчувстват, а той с облекчение отвърнал:
– Благодаря на Бога, че загубих само магарето. Ако бях с него, можеше и аз да се загубя!

Мюсюлманите постят през целия месец Рамадан – деветият месец по арабския календар. Той има 29 или 30 дни, като всяка година се мени според фазите на луната.

За да следи колко дни са минали от поста през Рамадан, всеки ден Джуха пускал по едно камъче в една делва. Видяла го малката му дъщеричка и често-често взела и тя да пуска камъчета вътре.

Един ден някой попитал:
– Джуха, колко дена минаха от Рамадана?
– Ще преброя и ще ти кажа – отвърнал Джуха.

Извадил камъчетата от делвата и ги преброил. Бре, излезли 120!
„Не мога да им кажа това – си рекъл Джуха. – Виждат ми се множко.“

Намислил си някакво число и рекъл:
– Досега от този месец са изминали 40 дни.
Всички взели да му се присмиват.
„Нека се смеят – казал си той. – Какво щяха да кажат, ако разберат, че са минали три пъти повече дни. Когато постиш, ти се струва, че Рамадана няма край.“

Пет пъти на ден имамът пее от минарето на джамията и призовава хората за молитва. Тази привилегия винаги получава някой, надарен с прекрасен глас.

Веднъж Джуха отишъл на баня. Случайно останал съвсем сам и се разпял. Заради мраморните стени гласът му заечал красиво. Нашият певец така се възгордял от прекрасния си глас, че щом свършил с банята, се качил на минарето и запял за славата на Аллах.

Уви! Гласът му бил тъй отвратителен, че всички се втурнали презглава да го накарат да престане.
– Джуха, слизай долу веднага! – настоявали хората. – Гласът ти е отвратителен – грачиш като гарга!
– Вие ми направете тука една баня – отвърнал Джуха – и тогава ще разберете колко ми е хубав гласът.

Веднъж майката на Джуха му изпрала ризата и я простряла да съхне. Не щеш ли, внезапно се извил тъй силен вятър, че отнесъл цялото пране с все простора.

Всичко станало пред смаяния поглед на Джуха, който вдигнал към небето ръце в благодарност и се провикнал:
– О, Аллах Всемогъщи! Добре, че тази риза не беше на гърба ми, иначе вятърът щеше и мене да отнесе с нея и да ме погуби!