Много отдавна живял един могъщ персийски цар. Той имал обширна богата държава, разделена на области, които се управлявали от велики везири. Понякога този цар взимал странни решения, които никой не можел да разбере.
Веднъж, без всякаква причина, той уволнил един от най-преданите си везири и му казал да върви, където ще.
Великият везир бил много изненадан. Той знаел, че управлява областта си мъдро и справедливо. Всичките му поданици били мирни, трудолюбиви и добри. Всички хора го обичали и уважавали. Навсякъде в земите му царял ред и благоденствие. Дълго време мислил великият везир и накрая изпратил на царя следното писмо:
Светли господарю,
Приех заповедта ти и по твое желание ще се оттегля от службата си, щом вече съм в немилост.Искам, светли господарю, да усетя наказанието както подобава. Отреди да ме изгонят в най-лошото, най-пустото и необработено, ненаселено и диво място в моята област, за да ида там като истински изгнаник.“
Когато могъщият персийски цар получил това известие, пратил своите хора в земите на уволнения везир, за да намерят най-лошото и пусто място.
Те дълго обикаляли земите на везира. Пътували навред, обходили всичките села и градове, но никъде не успели да намерят лошо място. Навсякъде земята била обработена и населена. Виждали само хубави зелени поля и ливади, отлични пътища, спретнати къщи, а хората мирни и честити. Царските пратеници се удивили от напредъка в тази част на държавата.
Когато се върнали при царя, му казали със съкрушено сърце:
– Светли господарю, преминахме надлъж и шир по цялата земя на везира и никъде не срещнахме дори едно лошо, пусто място. Където и да се засели везирът, все ще бъде като в рая.
Персийският цар разбрал, че е сгрешил и изпратил на везира вест, че го възстановява на длъжността му, а освен това го наградил с най-големия орден на царството за преданата му и вярна служба към държавата.
