Имало едно време стар и мъдър звездоброец, който се казвал Джамал. Той живеел в персийската столица и бил съветник на шаха.
Не щеш ли, веднъж от царската съкровищница изчезнали цели четирийсет сандъка скъпоценни камъни. Стражите на шаха претършували целия град, но нищичко не открили. Тогава шахът наредил да извикат в двореца Джамал.
– Кажи ми, достопочтени звездоброецо, кой отмъкна моите безценни камъни?
Джамал помислил малко и отвърнал:
– Ваше Величество, крадецът не ще да е бил един. Според мен са били четирийсет – всеки е изнесъл по един сандък.
– Браво! – ахнал шахът. – Сега ми кажи кои са били и къде са скрили съкровището.
– За да отговоря – рекъл Джамал, – ще трябва подробно да проуча звездите. Затова ми трябват четирийсет дни.
– Така да е – приел шахът, – но ако не успееш и съпоценностите не се върнат през тези четирийсет дни, ще те изхвърля от двора.
Прибрал се Джамал у дома и сложил четирийсет смокини в една голяма делва. Мислел всяка нощ подир молитвите да вади по един плод, за да не обърка изминалите дни.
Прав бил умният звездоброец – крадците наистина били четирийсет и един от тях служел в царския двор. Когато донесъл на другарите си, че Джамал успял да познае колко са на брой, главатарят изпратил един от своите хора да подслушва звездоброеца.
Съгледвачът пристигнал в дома на Джамал късно през нощта. А старецът тъкмо свършвал молитвите. Щом се надигнал, извадил от делвата един плод. През счупения прозорец разбойникът ясно дочул думите на звездоброеца:
– Ей го на първия от четирийсе!
Хукнал крадецът към бандата и отдалеч се развикал:
– Джамал притежава невиждана сила! Вижда през стените!
– Глупости! – сопнал се главатарят. – Утре ще изпратя да го подслушват двамина.
На следващата нощ двамата разбойници пристигнали, баш когато Джамал свършвал молитвите. Старецът извадил от делвата втория плод и съгледвачите съвсем ясно го чули как казва:
– Ей ги два от четирийсе!
Изплашените разбойници разказали какво са чули на другарите си и на следващата нощ главатарят изпратил трима съгледвачи.
И тази нощ станало същото, и на следващата, и на по-следващата. Накрая, в последната четирийста нощ всички четирийсет разбойници се струпали под прозореца на Джамал.
Въздъхнал звездоброецът, защото не могъл да разгадае трудната задача ни с чертежи, ни със сметки. Измъкнал последната смокиня и рекъл:
– Най-сетне бройката излезе. Всички четирийсет са пред мене.
Разтреперили се разбойниците от ужас, а главатарят, без повече да се мае, потропал на вратата на Джамал. Смаял се звездоброецът, когато в дома му един подир друг влезли цели четирийсет човека, а щом главатарят им заговорил, направо изгубил ума и дума:
– О, велики и мъдри човече, ако ни помогнеш да спасим живота си, ще ти кажем къде е скрито съкровището на шаха.
На сутринта Джамал се изправил пред шаха.
– Е, звездоброецо – рекъл шахът, – кой отмъкна скъпоценните камъни?
– Ваше Величество, какво предпочитате да научите – кои са крадците или къде е скрито съкровището? Звездите могат да отговорят само на един от двата въпроса.
– Щом е така – отвърнал шахът бързи, – искам да знам къде е съкровището.
Джамал измъкнал сложните чертежи, направил ужким няколко засукани сметки и вдигнал побелялата си глава:
– Откраднатото съкровище е в избата на изоставеното имение на час път от града.
А шахът толкова се зарадвал на намереното съкровището, че наградил мъдрия звездоброец от богато, пребогато.
КРЕДИТ: Преразказ по персийската приказка „The Astrologer and the Forty Thieves“– Pleasant DeSpain; ИЛЮСТРАЦИИ: Kirk Little; ПРЕРАЗКАЗАЛ: Л.Петкова © prikazki.eu 2025г.;
