Да надхитриш сахар

Сахарите са зли вълшебни същества, подобни на джиновете. Могат да се превръщат в каквото решат. Много приличат на хората, но на главите си имат рогца.

Една жена тръгнала на гости при свои роднини в планините на Оман. По пътя насред пустоша срещнала една старица, която с немощен глас изохкала:
– Моля те, помогни ми. Една въшка лази в косата ми и не мога да я хвана.
Младата жена взела да я пощи. Скоро за свой ужас под косата на старицата видяла малки рогца и разбрала, че това е сахар. Щом свършила, сахарът ѝ рекъл:
– Тази нощ ще ходя в Занзибар. Призори ще се върна и ще ти донеса един наргил.
Наргилът е вид кокосов орех, който не расте в Оман.

На сутринта сахарът отново се изпречил на пътя пред смаяната млада жена.
– Тази нощ бях в Занзибар. Донесох ти този наргил.
Сега вече жената била съвсем сигурна, че пред нея стои сахар, защото Оман е на повече от 3000 километра от  Занзибар.

Трескаво взела да мисли какво да направи. Отворила кошницата си и взела да рови. Там носела фенерче, бисквити и един шоколад за подарък на своите роднини. Намерила каквото търси и рекла:
– Знаеш ли, докато ти беше в Занзибар, аз отскочих до Англия. Ето, за теб донесох един шоколад.
Сахарът повярвал, че жената пред него също е сахар, защото няма как смъртен за една нощ да иде до Англия и да се върне в Оман.
– Не знаех, че и ти си сахар – смаяла се старицата. – Затова няма да ти сторя злина. Сбогом.
И сахарът я оставил по живо, по здраво да си върви по пътя.