Битови приказки

На кого е лъвската кожа

Препоръчва се за възраст над 5 год.
2мин
чете се за

След края на една война, в дълбините на пустинята останали сами двама войници – единият без крака, а другият сляп. Когато куцият видял слепеца му извикал:
– Къде отиваш, братко?
– Не знам кьде отивам – отвърнал слепият, – всички ме оставиха.
– С мен се случи същото – казал куцият. – Спри се, защото там, накъдето си тръгнал, има дълбока яма. Ела към мен.
– Как да дойда, като не виждам – отвърнал слепият.
– Ще ти кажа колко крачки да вървиш наляво, колко надясно, колко напред и ще ме намериш.
Така и сторили. Когато се събрали, се замислили какво да правят.
– Ти нямаш крака – не можеш да ходиш, аз нямам очи – не виждам. Ето какво да направим – предложил слепецът. – Ще се качиш на гърба ми и ще ми показваш пътя, аз ще вървя и ще те нося. Така ще си помагаме един на друг.

Речено – сторено. Слепият вдигнал куция на гърба си и тръгнал с него. Изминали доста път, когато куцият извикал:
– Виждам орли, които хвърчат над един убит лъв. Върви натам – показал пътя на слепеца и скоро стигнали до мястото, където лежал лъвът.
Тогава слепият попитал:
– Чия ще бъде лъвската кожа?
– Разбира се, че моя – отвърнал куцият.
– Как така?
– Много просто – аз го видях.
– Така ли? – казал слепият. – А кой те донесе дотук – твоите очи или моите крака?
Безногият отвърнал:
– Твоите крака не биха стигнали до тук без моите очи!
После се спуснал по гърба на слепеца и седнал на земята. Слепецът постоял нерешително на едно място и се провикнал:
– Тук ли си, приятелю?
Куцият мълчал. Слепият помислил, помислил и отново се провикнал:
– Слушай, ти имаш право, кожата е твоя! Аз няма какво да правя тук повече. Ще тръгна, накъдето ме поведе късметът! Прощавай, приятелю! – и поел бързо напред.
Едва сега куцият разбрал, че ще загине, ако остане сам и се развикал:
– Стой, братко, стой! Прав си, лъвската кожа е твоя!
– Ни твоя, ни моя, а наша!
После те одрали лъва, взели кожата и поели пак заедно да търсят спасителен кът.

prikazki.eu