В капана на един ловец попаднала чучулига. Той я хванал в ръце, а тя проговорила с човешки глас:
– Какво ще ме правиш?
– Ще те изям – отвърнал ловецът.
– Та аз не мога да те нахраня! – възкликнала тя. – Месото ми няма да утоли ни глада, ни апетита ти. Ако ме пожалиш, ще ти дам в замяна три безценни съвета. Ще получиш много повече от две хапки месо! Първият съвет ще ти кажа, докато съм още в ръцете ти. Вторият, когато кацна на онова дърво, а третият, когато се върна в планината.
– Така да е – приел човекът. – Кажи ми първия съвет.
– Никога не жали за отминалото – рекла тя. – И не вярвай в онова, което е невъзможно.
Ловецът пуснал птичката. Тя кацнала на дървото и изчуруликала:
– Клетнико! Ако ме беше убил, щеше да намериш два скъпоценни камъка в мене, всеки по петдесет грама.
Мъжът прехапал устни от яд и съсипан от съжаление я помолил:
– Кажи втория съвет.
– Че ти първия вече забрави! – присмяла му се птичката. – Защо са ти три?! Не ти ли казах никога да не жалиш за миналото и да не вярваш в невъзможното? С все перушина, кости и месо не тежа дори двайсет грама. Как може в себе си да имам два безценни камъка по петдесет грама?
И след тези думи птичката отлетяла.
КРЕДИТ: Преразказана от Л.Петкова Лорета Петкова – ©prikazki.eu 2022 по „The Man and the Lark“ – „Classical Arabic Stories, an antology“, edited by Salma Khadra Jayyusi, Columbia University Press New York, 2010;
