Един селянин минавал покрай дълбока яма и оттам дочул, че някой вика за помощ. Навел се над ямата и видял вътре човек, змия, маймуна и лъв. Пътникът бързо свалил пояса си, за да спаси човека, но змията бързо се увила около него и изпълзяла първа навън. Селянинът повторно спуснал пояса, за да извлече човека, но маймуната била много по-ловка в катеренето. Когато за трети път спуснал пояса, лъвът го хванал с лапите си и с един скок се озовал навън. Щом излязъл на свобода, лъвът казал на селянина да не си прави труд да спасява човека, защото зле ще си изпати. Но селянинът не го послушал и спасил човека.
Всички благодарили на своя спасител, а човекът казал на селянина:
– Аз живея в града при Голямото езеро. Ако ти се случи да минаваш там, отбий се, за да си починеш.
– Аз живея близо до този град в гората. Ако минеш покрай нея, само ме повикай и аз ще се покажа – казал лъвът.
– И аз живея в този град. Къщата ми е под големите крепостни стени. Ако ти потрябвам, само ме извикай и аз ще дойда при теб – казала змията.
– Над езерото се издига планина. Там можеш лесно да ме намериш – последна казала маймуната.
Пътникът не търсел награда за добрите си дела, затова се засмял на думите им и продължил по пътя си.
След няколко години се случило така, че когато минавал покрай града на Голямото езеро го нападнали разбойници, ограбили го и го оставили гол и бос. Премрял от студ и глад, той се развикал за помощ. Дочула го змията и веднага допълзяла при него. Тя му казала:
– Аз спя върху богатство, което е закопано от пашата в този град.
След това се мушнала между камъните и скоро се върнала, като държала между челюстите си огромен скъпоценен камък.
– Вземи този камък, спасителю! Той ще ти помогне да си набавиш всичко, което ти откраднаха разбойниците – казала змията и после отишла да разкаже какво се било случило на лъва и маймуната.
Щом чула новината, маймуната се вмъкнала през отворения прозорец, където спял сина на пашата. Полека, за да не го събуди, маймуната събрала неговите дрехи и ги занесла на селянина, за да се облече. През това време лъвът настигнал разбойниците и ги разкъсал на парчета.
Селянинът облякъл донесените дрехи, прибрал скъпоценния камък в джоба си и когато отворили портите на града, се отправил към дома на човека, когото бил спасил.
Човекът го посрещнал любезно, но много се учудил като го видял облечен в дрехите на сина на пашата. Селянинът му разказал всичко, а домакинът му го нагостил и постлал легло, да си отпочине. Щом гостът се унесъл в сън, хукнал при пашата и му разказал, че у тях е крадецът, който нощес се е промъкнал в двореца и е откраднал дрехите и скъпоценния му камък.
Пашата веднага изпратил стражи да заловят пътника, да го хвърлят в затвора и на сутринта да го обесят.
Щом му метнали въжето, змията го прегризала и човекът паднал жив и здрав на земята.
– Аллах, този човек е невинен, щом и змията му помага! – извикал пашата като видял какво е станало.
Тогава пътникът разказал цялата история. Пашата заповядал да се залови неблагодарника, да го хвърлят в тъмницата, където доскоро бил запрян неговият спасител.
