Разбира се, стига да искаш

Имало едно време един богат шах, който бил твърде доверчив по природа и много обичал папагали. За да измъкнат от него пари, измамници се споразумели с един от неговите придворни как да го изиграят.

Купили един красив папагал и след дълги упражнения го научили да казва една едничка фраза:
– Разбира се, стига да искаш!

Щом успели, придворният изтичал при шaxa и развълнуван му казал:
– Ваше превъзходителство! Чудо на чудесата! Видях на пазара прекрасен папагал, който умее да говори, сякаш е човек.
– Не думай! – учудил се шaxът.
– Дa, да, и не само говори, но знае наизуст цели страници от Корана.
– Цяло чудо! – извикал шахът възхитен, – заведи ме веднага при него!

Отишли на пазара. Изправил се шахът пред папагала и попитал:
– Папагалчо, наистина ли можеш да говориш като човек?
– Разбира се, стига да искаш! – отговорил папагалът.
„Тъкмо такъв папагал искам да имам“ – прошепнал шахът и пак попитал папагала
– А можеш ли да рецитираш Корана?
– Разбира се, стига да искаш – отговорил папагалът.
– По-скоро, по-скоро да го купим – рекъл доверчивият шах на своя придворен. – Платете колкото поискат, но да го вземем.

Платили немислимо голяма сума пари на продавача измамник и отнесли птицата в двореца.

Шахът изтичал радостен в покоите на жена си и извикал:
– Кyпих един папагал – чудо на чудесата! Говори като човек и отговаря каквото го попиташ.

Съпругата познавала добре наивността на мъжа си и изказала съмнение в дарбите на папагала.
– Хайде, накарай го да каже нещо!
– Добре. Папагалчо, я кажи нещо!
– Разбира се, стига да искаш!
– Да, искам, не се колебай, кажи!
– Разбира се, стига да искаш!
– Кажи де, кажи някой стих от Корана, нека да чуем!
– Разбира се, стига да искаш!
През това време жената на шаха се превивала от смях.

Най-сетне и шахът разбрал, че са го изиграли, кипнал от яд, но като нямало кому да излее яда си, извикал на папагала:
– Разбрах, че си обикновен папагал, но разбрах, че и аз не съм по-yмен от тебе.
Оттогава шахът престанал да се доверява на измамници.