Коледните приключения на Петер и Лота

Когато наближи първата Коледа, която Петер и Лота щяха да посрещнат със Зелената, Кафявата и Лилавата леля, децата усетиха, че лелите вършат нещо тайно от тях. Те не знаеха, че съществува такова нещо като коледни подаръци. Напусто надничаха през ключалката и подслушваха зад вратата – нито видяха, нито чуха какво става оттатък.

Чудеха се и защо е тази бъркотия преди Коледа. Лелите запретнаха ръкави и се захванаха да чистят цялата къща и изглежда децата, и малкият Прик все им се пречкаха.

Кафявата леля забърка джинджифилово тесто и даде по една голяма топка на Петер и Лота. Сам-самички те изпекоха бисквитки в най-различни форми – Ооо, каква забава беше! И Прик поиска мъничка бучка, но му приседна на гърлото, а Есмералда избухна в смях. Е, не се изсмя на глас, но Лота я разбра по лицето.

После заваля сняг и всичко побеля. Пристигна Синия чичо и попита дали Петер и Лота искат да дойдат с него в гората за коледна елха. Фермерът, който беше собственик на гората, му беше обещал, че може да вземе, което дърво пожелае.

Тримата дълго обикаляха и търсеха елхата, която според тях изглежда точно като коледна елха. Едни им се сториха твърде високи, други твърде малки, трети кривички тук-там. Колкото повече търсеха, толкова по-дълбоко навлизаха в гората. И ето, най-сетне откриха дървото, което се хареса на всички. Синия чичо го отсече, върза го на шейната и поеха към дома.

Но по пътя Синия чичо разбра, че е загубил единия си галош и трябваше да се върнат обратно. Накрая го откриха потънал дълбоко в снега, точно там, където Синия чичо беше отсякъл дървото.

Вече беше започнало да се мръква. Докато излязат на главния път, съвсем се стъмни и застудя, а още бяха тъй далеч от дома. Застигна ги една голяма шейна и, за късмет, човекът, който я караше, се оказа тъй мил. Той върза отзад шейничката с елхата, Синия чичо и Лота се качиха в голямата шейна, а Петер седна в шейничката да държи елхата, защото щеше да е много жалко, ако се върнат без елха.

До Бъдни вечер Петер и Лота даже не подозираха колко прекрасна коледна елха бяха избрали. Лелите я украсиха, запалиха всички свещички и чак тогава позволиха на Петер и Лота да я видят. Когато децата я зърнаха, си казаха, че през живота си не са виждали нищо по-красиво и дълго не можаха да откъснат очи от нея.

Цяла нощ можеха да останат загледани в елхата, докато Лилавата леля им пее коледни песни, а Синия чичо им чете приказки за овчарите и бебето в яслата. После, както се вижда на картинката, всички затанцуваха край елхата. Дотогава Петер и Лота не се бяха забавлявали толкова много!

Тъкмо да седнат на коледната трапеза, когато на вратата шумно се потропа. Беше Коледния Козел с голям чувал на гърба! (В Швеция вместо Дядо Коледа, подаръците разнася огромен коледен козел.) Петер и Лота така се уплашиха, че в миг се шмугнаха под масата.

Гостът тропна силно по пода с голямата си тояга и с все сила извика:
– Има ли добри деца тука?
Та, нищо чудно, че децата така се уплашиха.

Но лелите ги успокоиха и казаха, че трябва да излязат и да благодарят на добрия Коледен Козел, който им носи подаръци.

Петер и Лота изпълзяха от скривалището, защото изгаряха от любопитство да видят какво има в пакетите. А Коледния Козел ги погали по главичките и им поръча през новата година да са много послушни и винаги да си пишат домашните. После извади подаръците и ги остави на масата.

Тъкмо Коледния Козел си замина и Синия чичо влезе в стаята. Ах как се затюхка, щом разбра, че го е изпуснал – бил излязъл само за малко навън.

Петер и Лота бързо отвориха коледните си подаръци – бяха тъй щастливи, но не можеха да се начудят как Коледния Козел е научил какво най-много искат.

Дойде време за сън. Беше ред на Лилавата леля да ги сложи да спят. Тъкмо им пожела лека нощ, когато Лота я попита кой е Коледния Козел и къде живее. Лелята им разказа, че той е омагьосан принц, който живее в гората. На Бъдни вечер той се превръща в козел и разнася на послушните деца подаръци. Има черна, къдрава коса, добави Лилавата леля, свири на лютня и пее тъй омайно в дълбините на гората под лунните лъчи, че дърветата спират да шумолят и всички птици и животни идват да го слушат. На Лота ѝ се стори, че направо вижда принца пред себе си – толкова красиво го описа Лилавата леля.
– Къде живее в гората? – попита Петер.
– В най-дълбоката част, там където елите са най-високи и линеята e най-кичестa – отвърна Лилавата леля. – Но сега е време да спите, дечица, защото утре трябва да станем навреме и да посрещнем Коледа – рече тя и излезе.

Но Петер и Лота още дълго си приказваха за Коледния Козел. Петер каза, че според него живее в гората до фермата Скогсторп, защото там линеята е най-кичеста – бил я виждал с очите си. И децата решиха да идат един ден в гората, да намерят омагьосания принц и да го помолят следващата Коледа да донесе подаръци и на лелите. А после, след най-хубавата Бъдни вечер в живота си, заспаха дълбоко.

Коледа отмина, но Петер и Лота продължиха да си говорят за омагьосания принц. Всеки от двамата нарисува картинка, за да не забравят да го потърсят, щом снегът се стопи. Петер го нарисува с карирани панталони като на Синия чичо, защото, когато беше под масата, видя, че панталоните на Коледния Козел са съвсем същите. А Лота – тя, разбира се, нарисува как омагьосаният принц пее в гората. Пред лелите малчуганите и дума не обелиха какво са намислили, защото беше тайна.

Коледа отмина и докато се усетят, дойде пролетта. Зелената леля заведе децата в гората за зюмбюли и върбови клонки, но заяви, че в никакъв случай не могат да ходят там сами.

Същото повтори и Лилавата леля, когато ги заведе за горски ягоди и после пак го повтори, когато всички отидоха да берат боровинки. След онази злополучна случка по Коледа, когато се загубиха със Синия чичо, лелите не смееха да пуснат децата в гората сами.

Лятото настъпи, линеята цъфна и прецъфтя, а децата така и не успяха да потърсят омагьосания принц.

Лелите и Синия чичо купуваха мляко от малкото стопанство Скогсторп, което се намираше точно до гората. Обикновено младата съпруга на стопанина сама разнасяше млякото. Но се случваше да доведе и малките си близначета, които връзваше в каручката, за да не паднат. Петер и Лота смятаха, че дечицата са много забавни, а според Лота бяха най-сладкото нещо в света.

Но един есенен ден каручката с млякото не пристигна и Кафявата леля много се притесни, защото искаше да пече хляб и ѝ трябваше мляко.
– Ние ще идем за млякото – рекоха Петер и Лота. – Пътят дотам е толкова лесен.
– Не е ли твърде далече за вас? Пък и млякото не е леко, ще ви тежи.
– О, не – възрази Петер. – Свикнали сме да носим къде по-тежки пранета за перачката, леля Кристин. И сме ходили много по-надалече.
– Добре, вървете тогава, мили деца – съгласи се Кафявата леля и им даде гевречета за из път.
Петер и Лота бързо потеглиха да не би другите лели да дойдат и да кажат, че са твърде малки, за да ходят надалече сами.

Толкова се вълнуваха, че най-сетне ще потърсят омагьосания принц и вместо да хванат селския път, поеха през гората по един заобиколен път.

Линеята отдавна беше прецъфтяла, но тук-там върху мъха се протягаха дълги ластуни и колкото по-навътре навлизаха, толкова повече ставаха.

Внезапно чуха някой да пее. Забързаха натам и видяха млад мъж, седнал пред дървената си колиба да пее и свири на китара. Петер и Лота дълго стояха, загледани в него, без той да ги забележи. Носеше обикновени работни дрехи и не приличаше много-много на принц. Но пък косата му беше черна и къдрава, пееше разкошно и живееше в дълбините на гората, където линеята е най-гъста. Няма как той да не е омагьосаният принц, рекоха си децата.
Щом приближиха, той се обърна и ги видя:
– Какво търсите тук? – изненада се той.

– Вие ли сте Коледния Козел? – попита Петер.
– Ами, да – засмя се човекът, – бях миналата година за децата на съседа. – Ако искате, елате да ви покажа как се правят въглища.
И той ги поведе към голяма купчина, откъдето се разнасяше лекичък шум. Децата много се учудиха, че омагьосаният принц работи като обикновен въглищар, но на Петер видяното му се стори тъй интересно, че а-ха да забрави за какво е дошъл.

– Може ли тази Коледа да донесете подаръци и на трите ни лели? – попита тя.
– Къде живеят вашите лели? – попита въглищарят.
Дотогава на Лота той вече ѝ изглеждаше съвсем като принц, макар лицето му да беше омацано със сажди. Тя обясни къде живеят и му разказа всичко, което беше научила от Лилавата леля за омагьосания принц.

Въглищарят обеща да донесе подаръците на Бъдни вечер, ако Петер и Лота сами ги приготвят и опаковат, защото той няма време да направи подаръци за всички. Да, Петер и Лота разбираха това и се уговориха как да дадат подаръците, щом ги приготвят.
– Пратете ги по каручката, която разнася мляко от Скогсторп – рече принцът-въглищар, той щял да ги вземе оттам.
После децата се сбогуваха с омагьосания принц. Бяха тъй радостни, че са го открили. Лота подхвърли колко е странно принц да иска да е въглищар, но Петер възрази – много ясно, че принцът все нещо трябва да прави, щом по цял ден е сам в гората и добави, че като порасне и той иска да стане въглищар.

Когато пристигнаха в стопанство Скогсторп, завариха близнаците разплакани на пода, а майка им в леглото – не можеше да стане, защото си бе счупила крака.

Каза им, че съседката тъкмо дои кравите и ще могат да занесат у дома мляко. Петер и Лота гушнаха близнаците и опитаха да ги утешат и нахранят.

През това време дойде докторът. Той прегледа крака на майката, сложи ѝ шина и рече, че в никакъв случай не бива да става от леглото. Жената възрази, че трябва да се грижи за близнаците, защото татко им работи в гората и не може да ги даде на съседите, защото техните деца са с магарешка кашлица.

Тогава Петер и Лота казаха, че могат да вземат близнаците у дома при трите си лели. А лекарят възкликна:
– Чудесно! Аз ще ви закарам.

Петер и Лота напълниха шишетата с мляко, а съседката обеща, че нейното момче всеки ден ще им кара мляко и помогна да облекат близнаците в топли дрешки, за да не изстинат по пътя. Майката помоли да вържат близнаците в каретата, за да не паднат. И тогава потеглиха.

Ох, как се стреснаха лелите, когато Петер и Лота доведоха близнаците. Добре, че докторът ги увери, че всичко ще е чудесно, пък и за Петер и Лота ще е полезно да се грижат за някой. Думите му успокоиха и окуражиха лелите, защото вярваха на всичко, което докторът е казал.

След малко пристигна Синия чичо и едва не се спъна в един от близнаците, който пълзеше пред вратата. В същия миг другият издърпа покривката на масата, вазата тупна на пода и се разби на парчета. Близнаците ревнаха с все сила, но поне не бяха пострадали.

Щом нещата се поуспокоиха, лелите разказаха на Синия чичо какво се е случило. Той заяви, че веднага отива при дърводелеца да го помоли да направи една бебешка кошара за децата. Лелите извадиха два панера за дрехи и ги нагласиха като бебешки креватчета, а Лота не спря да се моли да ги сложат в нейната стая. Накрая ѝ разрешиха.

Животът на Петер и Лота стана доста по-труден, защото близнаците се оказаха твърде находчиви – никой не можеше да предвиди кога какво ще измислят. Ту пълзяха, ту ходеха и събаряха всичко, което докопат.

Когато дърводелецът докара бебешката кошара, стана малко по-леко. Петер и Лота измислиха нова игра – уж близнаците са мечета в клетка и децата им даваха лакомства. В клетката сложиха също Прик и Есмералда – Прик трябваше да е лъв, а Есмералда тигър. Но Прик и Есмералда изобщо не щяха да стоят вътре, не щяха и близнаците. Щом свършиха лакомствата, те нададоха такива писъци, че за малко лелите да припаднат от страх.

Тогава Петер и Лота им вързаха бебешки юздички и ги изведоха навън. Край тях веднага се струпа цяла тумба деца – всеки искаше да помага и да се грижи за близнаците. Петер си каза, че това е чудесно и всеки път, когато беше негов ред да гледа малчуганите, ги извеждаше навън.

Но най-весело беше, когато ги къпеха в коритото на пода в кухнята. Близначетата се смееха, плискаха и цамбуркаха – даже Синия чичо смяташе, че е гледката е много забавна.

И ето че един ден пристигна майка им да ги вземе, защото кракът ѝ беше оздравял. Тя обсипа с благодарности лелите заради добрината им.

Без близнаците, на Лота къщата се стори тъй пуста. Но Петер заяви, че така е по-добре, защото най-сетне ще имат време да направят коледните си подаръци.

За Лота беше лесно – тя можеше да плете и да шие, затова лелите ѝ даваха колкото поиска прежда и чудесни парченца плат. За Петер беше по-трудно. Той искаше да издялка подаръците си от дърво, но то все се пукаше и трябваше да започва отначало. На картинката може да видите подаръците, които децата направиха за лелите. Познайте кое за кого е!

За Синия чичо Петер искаше да направи нещо по-голямо, затова помоли за съвет Зелената леля, защото много я биваше да прави разни неща. И двамата решиха заедно да направят етажерка за книги. Направиха я в работилницата на Зелената леля, точно до детската стая на Петер и Лота. Измайсториха етажерката от криви дъбови клони, после ги лакираха и украсиха с борови шишарки. О, колко хубава стана! Зелената леля я нарече етажерка за „горянин“ и така надписа етикета на пакета, макар че Лилавата леля отбеляза, че надали горяните използват етажерки за книги, понеже не могат да четат.

Петер и Лота опаковаха подаръците си, за да е по-забавно на лелите, когато ги отварят. После ги вързаха и тайно ги изпратиха по майката на близнаците за Коледния Козел. Етажерката за книги беше твърде голяма за чувала на Коледния Козел и я оставиха. Петер предложи направо да я сложат на коледната трапеза.

И ето че пак дойде Бъдни вечер. Тъкмо приключиха танците край коледната елха и се канеха да пият кафе, когато на вратата се потропа и вътре влезе грамаден, космат козел – много по-страшен от миналогодишния!

Този път Петер и Лота не се изплашиха, защото разпознаха подаръците, които сами бяха опаковали, ама малкият Прик на мига се шмугна под масата.

А-ха козелът да раздаде подаръците, когато на отсрещната врата се почука и вътре влезе втори Коледен Козел – същият като от миналата Коледа! Новодошлият така се стъписа, че вътре има друг козел, та чак смъкна маската си да го огледа по-ясно. И тогава децата видяха, че това е Синия чичо!

Първият Коледен Козел извади още два пакета от торбата, два чифта ски и ги подаде на Петер и Лота:
– Това е от близнаците – рече той.
– О, благодаря, принце – отвърна Лота.
Тогава Косматият Козел се засмя, свали и своята маска и децата видяха, че наистина е принцът въглищар от гората.

– Господин Петершон, много мило от Ваша страна да подготвите такава прекрасна изненада за децата. Моля, заповядайте с нас на трапезата да похапнем заедно – покани го Кафявата леля.

Лота разтвори очи от изненада, щом чу Кафявата леля да казва на принца „господин“.
– Благодаря за поканата – отвърна той, – но за съжаление трябва да тръгвам. Отвън ме чака шейната с коня. Исках да ви изкажа своята огромна благодарност, че се грижехте за близнаците, докато жена ми беше болна. Весела Коледа на всички!
– Е, господин Петершон, поне трябва да занесете това на близнаците – рече Кафявата леля и пъхна в джоба му две грамадни меденки.

На Лота ѝ трябваше мъничко време, да осъзнае, че всъщност принцът въглищар не е принц, а таткото на близнаците. Петер пръв се усети и разказа на лелите как са отишли с Лота да търсят Коледния Козел в гората. Накрая всички избухнаха в смях, когато се сетиха как се сащиса Синия чичо, когато завари другия Коледен Козел.

Смя се и Синия чичо, но заяви, че не може да се начуди как може Лилавата леля да разправя на децата разни измишльотини за омагьосани принцове. Лилавата леля отвърна, че обича да им разказва и мислела, че децата разбират, че това са просто приказки.

Накрая всеки получи своя подарък и много му се зарадва. Лелите си помислиха, че Петер и Лота са толкова мили. Синия чичо много хареса етажерката и заяви, че ще подреди на нея всичките си книги за индианци и горяни.

Петер и Лота си казаха, че тази Коледа е още по-хубава от миналогодишната, защото този път участваха и в раздаването на подаръци, не само в получаването. От всичко най-много харесаха ските.

Ето, вижте на картинката как се пързалят! И Синия чичо кара ски, защото успя да открие своите на тавана. Тук са и лелите, за да гледат.