Умницата и ханът

Живял някога един богат търговец с трите си дъщери. Най-малката, Коку, била прочута като най-хубавата, умна и добра девойка в целия хаганат.

Веднъж търговецът решил да закара добитък за продан на пазара. На сбогуване попитал дъщерите си:
— Момичета, какво да ви донеса?
— Искам огърлица — пожелала най-голямата.
— За мене шапчица, обшита с кожа — поискала втората.
— Аз нищо не ща — казала хубавата Коку.
— Защо, дъще? — попитал бащата.
— Един-единствен дар би ме зарадвал — въздъхнала тя, — но е трудно и опасно да моля за него.
— Нали знаеш колко те обичам! — възкликнал бащата. — За тебе съм готов на всичко и от нищо не бих се уплашил.
— Наистина ли?
— Кълна се!
— Щом е така — подела девойката, — продай всички животни без късоопашатия бик. Колкото и да ти дават за него, не приемай ни повече, ни по-малко от лявото око на хана.
— Какво приказваш, дъще? – сепнал се човекът уплашен.
— Татко, нали ти казах, че желанието ми е трудно и опасно. Няма нужда заради мен да рискуваш живота си.

Зачудил се какво да стори бащата. Мислил, умувал, накрая си казал „Навред се носи славата на Коку, не за друго, а за мъдростта ѝ. Това, което иска, не ще да е случайно.“
Махнал с ръка и възкликнал:
— Каквото ще да става, ще изпълня желанието ти!

Стегнал си багажа и поел към пазара. Там на бърза ръка разпродал добитъка – останал единствено късоопашатия бик.
– Старче, колко искаш за бика? – питали един през друг хората, защото такова прекрасно животно рядко се срещало.
– Скъпо го давам, човече. Като те гледам, няма да можеш да ми платиш.
– Ти кажи цената, пък ще видим.
– Дай ми лявото око на хана и бика е твой.
– Бре, да не си откачил! Какви ги говориш!?
– Знам аз какво искам. Като не можеш да ми платиш, бикът си остава за мене.

Плъзнала мълвата из целия пазар. Скоро стигнала до ушите на ханските велможи и един от тях хукнал да доложи на самия хан:
– Велики господарю, на пазара е дошъл някакъв побъркан старец. Продава чудно хубав бик, ама не ще пари за него, а лявото око на хана!
– Доведете го веднага при мене! – викнал ядосано ханът.

Скоро въвели търговеца в тронната зала и той, разтреперан, паднал на колене пред великия хан.
– Пресветли господарю, не наказвай дързостта ми твърде сурово. Искам тази цена заради дъщеря ми, Коку – прочута колкото с хубост, толкова и с мъдрост. Първом се уплаших от нейните думи, но като поразмислих, тя винаги постъпва умно и желанието ѝ не ще да е случайно. Затова се престраших да го изпълня.
„Може старецът да има право“ – рекъл си ханът, защото и той бил чувал за прекрасната умница. Доволен, че му се пада удобен случай сам да я види, заповядал:
– Ще те помилвам, ако утре заран дъщеря ти се изправи пред мене.“

Речено-сторено. Сутринта Коку се явила пред великия хан.
– Защо подучи баща си да иска лявото ми око в замяна на някакъв бик?
– Исках лично да видя Ваше Величество и това беше единственият начин. Как иначе можеше да стане?
– И защо ти е дотрябвало да ме срещаш?
– Исках лично да Ви кажа какво говори народът. Мисля, че ще Ви е от полза.
– Е, сега си тука, кажи ми.
– Хората казват: „Лявото око на хана е излишно, той не вижда с него.“
– Как да не виждам?
– Дойдат ли при Вас хора да търсят справедливост, знатните и богатите застават от дясната Ви страна, бедните от лявата. Как става така, че отсъждате все в полза на знатните и богатите? Затова народът казва, че лявото око на хана не вижда и е излишно.
Възмутен от дързостта на девойката, ханът наредил да я изпитат – дали е дошла за добро или от вироглавство.

Ханските съветници мислили, мислили как да я изпитат и накрая решили да зададат на хубавицата три мъчни въпроса. Първо попитали:
– Ако няколко момичета отидат да берат ябълки, кое ще събере най-много?
– Онова, което не къса плодовете един по един, а отръска дървото и насъбере падналите ябълки от земята.
Вторият въпрос бил:
– Кой ще премине най-бързо през тресавище?
– Онзи, който тръгне през него, мъчно ще излезе. Който заобиколи, той ще изпревари.
– Бре, че умница! – ахнали съветниците. – Нищо не ѝ се опира!
Пошушукали помежду си и задали третия въпрос:
– Как може някой да се прослави?
– Онзи, който с все сили помага на хората, които всички други са забравили.

Спогледали се съветниците, отишли при хана и най-мъдрият от тях казал:
– Ювиги, не от вироглавство, а от мъдрост и за добро девойката е рекла тези думи.
Ала ханът още бил ядосан, че някой се е осмелил да го обвинява в неправда.
– Махайте се – сопнал се той на съветниците. – Сам ще я изпитам.

Мислил, мислил какво да попита и след няколко дена я извикал.
– Колко струва моето съкровище?
– Ще отговоря – приела девойката, – ако преди да обявя цената, обещаете пред целия хански двор три дни и три нощи поред да ми се подчинявате.
– Аз?! Откъде-накъде!… Но, добре – давам ханската си дума. А ти добре помисли, не отговориш ли до три дни вярно, ще ти хвръкне главата.
– Така да е – съгласила се Коку. – Ето първата ми заповед – три дни и три нощи няма нито да ядете, нито да пиете.
Не било приятно на хана да се подчинява, но какво друго да стори? Дал бил ханската си дума!

На третия ден владетелят едва издържал от глад и жажда. Коку отрупала пред него чудна трапеза с най-отбрани гозби и напитки. Поклонила се почтително и попитала:
– Хане, колко бихте ми платили за тази трапеза?
– Готов съм да ти дам цялото си богатство – промълвил прегладнелия хан с напукани от жажда устни.
– Ето колко струват всичките ти съкровища. А сега, наздраве!
Пийнал, хапнал ханът. Когато се заситил, станал и тържествено обявил девойката за най-умната в цялото ханство. На сбогуване ѝ казал:
– Ако пак забележиш, че лявото ми око не вижда, напомни ми!

– Благословена да е Коку! – славели я бедняците. – Застъпи се за нас пред хана и занапред ще му напомня добре да си отваря очите.
– Ех, каква полза! Тя живее с баща си далече от палата. Оттам какво може ще види и колко може да му напомни.

Но по време тридневното изпитание, най-големият син на хана се влюбил в хубавицата и скоро се оженил за нея. Целият народ се зарадвал на сватбата – оттогава ханът започнал да гледа еднакво добре и с лявото, и с дясното око.