Един човек отишъл за вода на кладенеца. Навел се да спусне кофата с въжето, видял отражението на луната на дъното и се развикал:
– Луната е цопнала в кладенеца! Луната е цопнала в кладенеца!
Вързал една кука за въжето и задърпал с все сила. За проклетия куката се заклещила в един камък на дъното.
Глупчото дърпал, опъвал – скъсал въжето и се пльоснал по гръб на земята. Погледнал нагоре – луната свети на небето.
– Ох, изпотрепах се – избърсал глупакът от челото си потта, – ама пък сложих луната на мястото ѝ.
КРЕДИТ: По Глупец, монголска народна приказка; КОРИЦА: неизв.худ; ПРЕРАЗКАЗАЛ: Л.Петкова, © prikazki.eu 2025г.;
