Веднъж Джýха натоварил десет магарета със стока, която трябвало да закара в града. Подредил животните в редица и ги преброил:
– Едно, две, три, четири, пет, шест, седем, осем, девет, десет.
Доволен, Джуха яхнал първото магаре и подкарал към града. След известно време му хрумнало, че няма да е зле пак да преброи магаретата. Обърнал се назад и за свой ужас преброил само девет магарета!
Скочил на земята да ги преброи внимателно. Ха, сега излезли десет. Облекчен, отново яхнал първото магаре и продължил нататък.
Минало известно време и за да е сигурен, че всички магарета го следват, отново започнал да брои. Я виж ти!
– Е, не! Едното отново го няма!
Скочил на земята и хукнал край животните да види кое липсва. Но ето че пак се оказали десет. Бре, че чудесия!
Повторило се това още няколко пъти и най-сетне на Джуха просветнало, че щом яхне едно от магаретата, някое се измъква. Тежко въздъхнал и скочил на земята.
– Просто трябва да ходя пеша – рекъл си той примирено. – По-добре да си запазя магарето, отколкото да яздя и да го изгубя отново.
Та до града Джуха крачил пеша.
КРЕДИТ: Тази приказка от Саудитска Арабия е преразказана от Л.Петкова – ©prikazki.eu 2022 по „Jouha and his donkeys“, Folktales from the Arabian Peninsula, Nadia Jameel Taibah & Margaret Read MacDonald, 2016, Libraries Unlimited;
