Битови приказки

Омагьосаното магаре

Препоръчва се за възраст над 5 год.
2мин
чете се за

Един наивен човек вървял по пътя и водел магаре за повода след себе си. Видели го двама крадци. Единият казал:
– Ще открадна магарето на този селянин.
– Как ще го откраднеш? – попитал другият.
– Върви след мен и ще видиш.

Крадецът се приближил до магарето без стопанинът да го усети, отвързал внимателно животното и го дал на другаря си, а сам се вързал на повода и продължил да върви след човека, докато другарят му се скрие с животинката. И тогава изведнъж се спрял.

Селянинът продължавал да го дърпа, но животното не щяло да върви. Тогава се обърнал и се стъписал от изненада като видял завързан за повода човек.
– Кой си ти? – попитал той.
– Аз съм твоето магаре, – отговорил крадецът. – Моята история е много чудна. Аз имам стара и набожна майка. Един ден се прибрах у дома пиян. „Синко, ми каза тя, разкай се и се поправи, защото не живееш според повелите на Пророка.“ Тогава аз взех една тояга и я ударих, а тя ме прокле. Аллах ме превърна в магаре и аз попаднах в твоите ръце. Но днес майка ми си спомни за мен – Аллах накара сърцето ѝ да се смили. Тя му се помоли и той върна човешкия ми вид, без ти да усетиш нещо.
– Велики всемогъщи Боже! – се провикнал смаян човекът. – Моля ти се, братко, да ми простиш, че съм те яздил, че съм те карал да вършиш тежка и унизителна работа.

Като казал тези думи, той великодушно му подарил свободата и крадецът се измъкнал невредим.

Селянинът се прибрал вкъщи, слисан от това, което му се случило.
– Какво ти е? Къде е магарето? – го попитала жена му.
– Ах, само да знаеш какво се случи! – и разказал всичко от начало до край.
– Ох, колко сме нещастни! – казала жената, – толкова време сме карали горкия човек да работи като животно!

И после започнала да чете всичките молитви, за да измоли от Аллаха прошка за неволното им престъпление.

Добрият човечец все още не можел да се опомни и стоял у дома, без да посмее да подхване работа. Най-после жена му казала:
– До кога ще седиш така? Иди на пазара, купи си друго магаре и пак се залавяй за работа.

„Селянинът отишъл на пазара.“

Селянинът я послушал и отишъл на пазара да си купи ново магаре. Изведнъж видял своето, изложено за продан. Тогава той се доближил до ухото на животното и му казал сериозно:
– Клетнико! Вижда ми се, пак си се пропил и си вдигнал ръка на майка си. Кълна се, че повече никога няма да те купя. Хич не ща и да те зная!

И след тези думи си тръгнал възмутен.

КРЕДИТ: „Пазара в Суец“, фрагмент от William Simpson (1823 – 1899);

prikazki.eu