Весели приказки за Джухавтора част

Една вечер, когато Джýха и жена му си легнали, се разнесли стъпки по покрива. Джуха тихо прошепнал на съпругата си да го попита как е станал богат. Тя така и направила.
– Когато бях млад – започнал той да разказва, – крадях в домовете на хората. Нощем се качвах по покривите и чаках лунните лъчи да блеснат надолу. Тогава грабвах един, изричах седем пъти „Салаам, салаам“ и вместо с въже се плъзвах по него долу в къщата. Никой от хората вътре не успя да ме усети.

Крадецът чул всичко и си рекъл, че тази нощ е научил нещо много по-ценно от всичко, което ще открадне през живота си. Изчакал да изгрее луната и когато лунните лъчи заблестели, изрекъл седем пъти „Салаам, салаам“ и грабнал един сноп светлина да се спусне надолу. Строполил се шумно на пода и изпочупил ребрата си, а Джуха се метнал връз него и викнал на жена си бързо да запали лампата, преди негодникът да избяга.
Ала крадецът казал:
– Не се плаши, братко. Ти си тъй умен и хитър, а аз толкова глупав, та нямам шанс да избягам.

Веднъж Джуха донесъл вкъщи кило агнешко месо и поръчал на жена си да го сготви. Тя го задушила, но гозбата била толкова вкусна, че тя, заедно със нейните роднини, излапали всичко.

Привечер Джуха се прибрал и поискал да хапне, а жена му рекла, че котката изяла всичко, докато тя шетала в другата стая.

Джуха хванал котката и я претеглил. Излязло, че тежи точно един килограм.
– Ах ти, измамнице! – викнал той на жена си. – Ако това е котката, тогава месото къде е? Ако това е месото, тогава котката къде е?

Един селянин занесъл на Джуха малък заек за подарък и домакинът щедро го нагостил. Селянинът поблагодарил и си заминал.

На следващия ден двама селяни пристигнали при Джуха на гости. Попитал ги кои са, а те рекли, че са съседи на човека, който вчера му подарил заека. Джуха щедро ги посрещнал и те си тръгнали благодарни.

На третия ден цяла група селяни потропали на вратата му. Той отворил и смаян ги попитал какво искат.
– Ние сме съседи на двамата селяни, които са съседи на човека, който ти подари заека – отвърнали хората.
– Влизайте, влизайте – разтворил Джуха гостоприемно врата. – Поседнете в двора на сянка, аз ще дойда ей сега.
Домакинът влязъл в къщата и се върнал с гърне гореща вода, което поднесъл на гостите.
– Какво е това?! – попитали смаяни селяните.
– Ах, съседи на съседите на човека, който ми донесе един заек – отвърнал им той, – това е сосът на соса на заека. Може да го излапате целия.

Един човек наел Джуха да му пренесе тежък сандък с три стъкленици вътре. По пътя, вместо пари, предложил да каже на Джуха три мъдрости, които цял живот ще му служат.

Джуха се съгласил и когато изминали една трета от пътя, пожелал да чуе първата мъдрост:
– Ако някой ти каже – отвърнал човекът, – че е по-добре да си гладен, отколкото с пълен стомах, не му вярвай.
Джуха се съгласил, че това е така.

Когато изминали две трети от пътя, поискал да чуе втората мъдрост.
– Ако някой ти каже – подхванал човекът, – че да ходиш пеша е по-добре, вместо да яздиш, не му вярвай.
Джуха отново се съгласил, че е така.

Когато стигнали пред дома на човека, Джуха попитал каква е третата мъдрост.
– Ако някой ти каже – отвърнал хитрецът, – че някой ще ти плати, задето пренесе трите стъкленици, не му вярвай.
Джуха тръшнал сандъка на земята и рекъл:
– Ако някой ти каже, че в този сандък е останала здрава стъкленица, не му вярвай!

Прочут богаташ поканил на своето празненство Джуха. На пищната трапеза точно пред госта сервирали печено яре. Джуха с наслада си похапвал.
– Ако можеше клетата майка на ярето да те види, щеше да те промуши с рогата си – жлъчно подхвърлил домакинът, който се славел със своя остър  език.
– Заради жалостта, която ти проявяваш – отвърнал Джуха, – хората ще си помислят, че майка му те е откърмила.

Джуха имал две съпруги. Една вечер той се наслаждавал на компанията им, когато двете решили да му поставят капан и го попитали коя от тях обича повече.
– И двете ви обичам еднакво – отвърнал той.
– А, не! – възразили съпругите. – Не може да се измъкнеш толкова лесно. Този път те хванахме натясно! Ето го басейнът отвън. Коя от нас би метнал вътре?
Джуха се поколебал, уж обмисля проблема. Накрая се обърнал към първата си съпруга:
– Скъпа, тъкмо се чудех – започнал той, – ти всъщност успя ли да се научиш лани да плуваш?

Веднъж един минувач насред улицата здраво цапардосал Джуха, уж на майтап. Джуха го сграбчил за яката и го замъкнал право в съда. Шегаджията заявил, че по грешка помислил Джуха за един свой приятел, с който често се шегували така. Но Джуха не приел това извинение.

Съдията бил личен приятел на шегаджията и искал да го предпази от наказание. Затова рекъл, че е най-справедливо или Джуха да го удари по същия начин, или в отплата да получи десет дирхама. Джуха се съблазнил от парите и съдията попитал човека дали има в себе си толкова.

Нарушителят прозрял плана на съдията. Казал, че няма в себе си пари и ще иде да донесе от дома. Съдията разрешил и осъденият повече не се видял. След дълго време, Джуха проумял лукавия план. Пристъпил напред, престорил се, че иска нещо да прошепне в ухото на съдията и му лепнал една здрава плесница.

На излизане рекъл:
– Ако случайно онзи човек се върне с парите, ти ги отстъпвам в отплата.

Един нахалник помолил Джуха да заеме магарето му, за да пренесе някакъв товар. Но Джуха твърде много обичал своето магаре, пък и знаел, че този човек ще го претовари – то ще се препъва и мъчи по каменистите пътеки, а дебелакът ще проклина не само горкото животно, но и неговия стопанин.

Затова отвърнал, че съжалява, но малко по-рано го бил дал на един приятел. Намало как – човекът приел извинението, но не щеш ли, когато си тръгвал, магарето заревало откъм обора.
Той се спрял и подигравателно казал:
– Джуха, казваш, че магарето го няма, а то реве от обора.
Джуха решил да отвърне по същия начин:
– По-полека, съседе. Аз казах моето, магарето – своето. Не те ли е срам да вярваш на едно магаре повече и да наречеш човек с посивяла брада като мене лъжец?

Разболял се Джуха много тежко.
– Иди да се премениш с най-красивите си дрехи и се начерви. – рекъл той на жена си. – После ела пак при мене.
– Как ще те оставя – проплакала тя, – та ти лежиш на смъртния си одър! Да не ме вземаш за някоя малодушна неблагодарница!?
– Не, скъпа моя – отвърнал Джуха, – не ме разбра. Виждам как ангелът на смъртта ме обгръща. Рекох си, че ако те види пременена в разкошните ти дрехи, каквато си неустоима, ще ме остави и ще избере тебе!

Съпругата на Джуха починала и след време той се оженил за една вдовица, която неспирно изтъквала достойнствата на умрелия си съпруг. Напук, Джуха също взел да изрежда заслугите на предишната си съпруга.

Накрая му писнало от това. Една нощ, докато спели, той изритал вдовицата от леглото и тя се изтърколила на пода. Ядосана, тя отишла да се оплаче на баща си.
– Надявам се да не ме съдиш строго – рекъл на тъста си Джуха. – В това легло едновременно спят четирима – аз и предишната ми жена, дъщеря ти и предишният ѝ съпруг. В леглото е тясно за четирима, та дъщеря ти се изтърколи на пода. Как може да ме виниш за това?

Престолонаследникът на трона, окуражаван от ласкатетелствата на своята свита, се вземал за велик поет, всъщност за най-добрия поет на своето време.

Веднъж той рецитирал своя поема и всички ахнали, уж възхитени от майсторството на поета. Всички, освен Джуха, който мълчал.
– Не ти ли хареса? – попитал го принцът. – Тази поема без съмнение е шедьовър!
– Не виждам никакъв шедьовър – отвърнал Джуха.
Вбесен от този отговор, принцът наредил да запрат Джуха в конюшнята за един месец.

След време принцът написал нова поема и отново я изрецитирал. Джуха бързо скочил на крака и вече излизал, когато принцът го спрял.
– Къде отиваш? – пипитал той.
– В конюшнята, Ваше Височество! – отвърнал Джуха.

Веднъж Джуха изпратил сина си за грозде, но момчето толкова се забавило, че бащата загубил търпение. Когато най-сетне синът се върнал с гроздето, бащата попитал къде са смокините.
– Но татко – отвърнало момчето, – ти не каза, че искаш и смокини.
– Щом те пратя да свършиш едно нещо – заповядал Джуха, – ти трябва да свършиш две!

Минало време, Джуха се разболял и поръчал на сина си да доведе доктор. Момчето го довело заедно с още един човек.
– Кой е този втория? – попитал Джуха.
– Ти нали ми каза – започнало момчето, – че ако ми поръчаш да свърша нещо, аз трябва да свърша две. Затова доведох доктора. Ако те излекува – добре. Ако не – доведох и един гробар.

Оженил се Джуха за една дебелана и понеже била по-силна от него, се страхувал да не го набие.

Един ден тя се ядосала и го погнала със сопа в ръка. Къде, къде да се скрие?! Джуха сръчно се мушнал под кревата, защото там дебеланата не можела да го последва.
– Ела, ела – развикал се той от безопасното място. – Ела ме хвани, ако ти стиска!

Една сутрин съседът попитал загрижено:
– Джуха, снощи голям шум се вдигна от твоята къща. Сякаш някой се караше, после пък нещо падна по стълбите.
– Ами… – започнал Джуха, – вчера с жена ми се скарахме. После тя метна палтото ми на пода и то се изтърколи по стълбите. От това беше шумът.
– Ама как едно палто може да вдигне такъв шум?! – не спирал съседът.
– Братко – отвърнал Джуха, – не изпадай в такива подробности. Аз бях отвътре…

Мъчил се Джуха да продаде на пазара една крава, мъчил се, но все не успявал. Един прекупвач предложил да свърши работата вместо него и Джуха приел.

Развикал се човекът – огласил целия пазар. Заизреждал всичките ѝ добри качествата и накрая обявил, че е бременна в шестия месец. Скоро кравата била продадена.

Минало време и в дома на Джуха пристигнали годежари да искат дъщеря му за сина на най-богатия човек в селото. Докато бащата гордо изтъквал добрите качества на момичето, се сетил за кравата и накрая завършил:
– На всичкото отгоре вече е в шестия месец бременна!

Един ден Джуха яхнал магарето си и отишъл на пазара за зеленчук. Купил каквото трябва, пъхнал стоката в дисагите, метнал ги на рамо и яхнал магарето.
– Защо – попитал го един приятел – не сложиш дисагите на гърба на магарето? Така няма да ти тежат.
– Човече, нямаш ли страх божи! – възкликнал Джуха. – Не стига ли че яздя горкото магаре, та и с дисагите да го натоваря?

Някой попитал Джуха:
– Кое е по-полезно – слънцето или луната?
Без никакво колебание той отговорил:
– Луната. Няма две мнения.
– Защо? – попитал приятелят му.
– Защото слънцето свети денем, когато нямаш нужда от светлина. А луната изгрява нощем, когато е тъмно. Тогава имаш нужда от светлина.

Джуха крачел по улицата, когато един трън болезнено се забил в крака му. Когато се прибрал у дома, той го извадил и рекъл:
– Хвала, Бога!
– Защо хвалиш Бога? – попитала жена му.
– Хваля го – отвърнал Джуха, – че не носех новите си обувки. Този трън щеше да пробие едната.

Веднъж, когато избрали Джуха за съдия, пристигнал дебел гостилничар, който се оплакал, че един бедняк намерил парче сух хляб, сложил го на парата над гърнето с гозбата и го изял. Готвачът искал да му се плати за парата десет дирхама.

Джуха извадил една кесия монети и започнал да ги отброява, като гледал да дрънкат възможно най-силно.
– Можеш да вземеш звъна на монетите – рекъл на гостилничарят, – като цена за ароматната пара на твоята гозба.

Един човек заспал под едно дърво, заметнат със своето наметало. Покрай него минал крадец и грабнал наметалото, но човекът се събудил, хванал крадеца и го завел при Джуха, съдията.

В съда всеки от двамата заявил, че наметалото е негово. Зачудил се Джуха кой от двамата лъже. Накарал ги всеки да хване дрехата за единия край. После внезапно извикал:
– Ей, крадецо, веднага пусни дрехата!
Изненадан, единият от двамата пуснал наметалото. Така Джуха разбрал кой бил крадецът, наредил да го хвърлят в затвора и върнал наметалото на собственика.