Дъщерята на рибаряарабска версия на Пепеляшка

Имало едно време една чудна хубавица, която се казвала Фуджайра. Баща ѝ бил рибар, а майка ѝ била умряла отдавна. За нея се грижела зла мащеха, която имала две дъщери. Не е трудно да се досетите, че доведените момичета винаги получавали най-вкусната храна и най-красивите дрехи, а и по цял ден нищо не правели. Всичката работа в къщата вършела дъщерята на рибаря и винаги носела най-старите и окъсани дрехи.

Веднъж мащехата изпратила Фуджайра да изчисти пет риби. Тя излязла на морския бряг и започнала работата, но последната, най-малката риба, се оказала все още жива. Клетото създание затрептяло и жално заговорило с човешки глас:
– Не ме погубвай, моля те! Върни ме в морето! Ако сториш това, изпаднеш ли в нужда, ще ти помагам. Само ела при тази скала и ме повикай.
Фуджайра съжалила и пуснала чудната рибка обратно в морето.

Когато се върнала вкъщи, рекла на мащехата:
– Най-малката риба беше все още жива, изплъзна се от ръцете ми и падна в морето.
Злата жена креснала ядно:
– Дадох ти пет риби, а връщаш четири. За наказание днес няма да вечеряш.

Щом другите се нахранили, мащехата пратила момичето да изхвърли костите в морето. На морския бряг вълшебната рибка я очаквала с прекрасен поднос, отрупан с най-вкусните ястия и прекрасно масло от Катар. Момичето хапнало до насита.

Няколко седмици по-късно в палата на шейха се вдигнало тържество. Поканени били всички. Ала Фуджайра трябвало да остане вкъщи да готви и чисти. Мащехата не ѝ разрешила да иде в палата на празненството.

Щом всички заминали, момичето изтичало до скалата на морския бряг. Там вълшебната рибка я очаквала с разкошен поднос, в който имало прекрасни дрехи, драгоценни накити и чифт златни пантофки. Натъкмена като същинска принцеса, девойката отишла на тържеството.

Никой не разбрал, че тази ненагледна хубавица е Фуджайра. Видял я синът на шейха син и безумно се влюбил. Момъкът забързал към нея, но тя се уплашила и хукнала към дома. Тичала толкова бързо, че една от златните пантофки се изхлузила и паднала на пътя. Там я намерил младият принц.

На следващия ден шейхът разпратил своите пратеници да обходят всички къщи, в които живеят млади момичета. Пробвали златната пантофка на всяка девойка, но на никоя не прилягала точно. Когато пристигнали в къщата на рибаря, мащехата запряла Фуджайра в пещта, а своите дъщери изтикала напред. Но и на тях пантофката не ставала.
– В тази къща няма ли друго момиче? – попитали пратениците.
– Няма – излъгала мащехата.
Тогава петелът закукуригал:

Пратениците на шейха се спогледали и решили да претърсят дома. Накрая отворили пещта и вътре намерили красивата дъщеря на рибаря. Златната пантофка ѝ прилегнала съвсем точно.

Завели момичето при сина на шейха. Тя била тъй прекрасна, че той се оженил за нея веднага.

Двамата живели дълго и щастливо, а колкото до дъщерите на мащехата, сполуката не била на тяхна страна.