Много, много отдавна, нейде из арабските земи живяло бедуинско племе. Но лека-полека зеленината и водата в околността намалели. Хора и добитък едва преживявали и старейшините решили, че трябва да се преместят.
Избрали три птици, които да потърсят ново място за живеене – гарван, гълъб и яребица. Най-много вярвали на гарвана, защото здраво се трудел, пък и изглеждал толкова хубаво – по онова време бил по-красив и от пауна. А гълъба и яребицата избрали, защото могат да летят дълго и неуморно.
В един и същи час трите птици излетели.
Гарванът свърнал на юг и за късмет скоро намерил тучна зеленина с изобилие от вода. Кацнал, възхитено се огледал и си рекъл:
– Га-га! Ще се върна и ще кажа, че нищичко не съм намерил и цялото това богатство ще остане за мене. Ще имам храна и вода в изобилие. Тук ще съм цар, това ще ми бъде царството и никой няма да ми нарежда. Сам-самичък ще царувам в богатото си царство.
Тази мисъл тъй му харесала, че веднага литнал обратно.
С отчаяно лице и уж дълбоко покрусен, той съобщил на народа:
– Дълго летях и додето погледът ми стигна, не видях нищо освен пустош, пустош и пустош. Няма и стръкче трева за добитъка. – И като посочил на юг, заповтарял:
– Не ходете на юг! Повярвайте, там няма нищо. Безкрайна пустиня…. ще се погубите. Вярвайте, вярвайте ми.

Хората ужасно се стреснали. Със свити сърца зачакали другите две птици. И ето, един ден и те долетели от юг. С ведри лица в един глас загукали:
– Гу-гу. Предостатъчно вода! Тъй мека трева, че бебе може да сложиш в нея. И вода, вода, колкото искаш вода.
Бедуините се объркали. Гарванът казвал: „Не ходете на юг.“ Другите птици твърдели: „Вървете на юг.“ На кого да повярват?! Зачудили се как да постъпят и накрая решили да гласуват. Мнозина поискали да тръгнат след яребицата и гълъба.
Когато пристигнали в новата земя, с изненада разбрали, че гарванът ги е лъгал. Установили се, а измамника осъдили – заради лъжата и алчността му целия го почернили. Затова и до днес гарванът е черен отгоре до долу.
А гълъбът и яребицата наградили. С празнична червена къна начервили крачката на гълъба, а очичките на яребицата изписали в черно.
Та оттогава гълъбите имат розови крачета, а очите на яребиците са прекрасно изписани.

КРЕДИТ: Тази приказка от Саудитска Арабия е преразказана от Л.Петкова – ©prikazki.eu 2022 по „The dove, the partridge, and the crow“, Folktales from the Arabian Peninsula, Nadia Jameel Taibah & Margaret Read MacDonald, 2016, Libraries Unlimited