Един цар казал на болярите си:
– Който може до три дни да ме излъже с някоя голяма лъжа, ще го наградя с две делви жълтици.
Мислили болярите и се опитвали да излъжат царя, но никой не успял да скрои такава лъжа, че да спечели наградата. Това се разчуло из целия град.
Тогава един овчар си казал:
– Чакай аз да кажа една лъжа на царя, че и той да се почуди.
Взел две празни делви, натоварил ги на едно магаре и отишъл при царя. Той като го видял, попитал:
– Какво е това, овчарю? Защо ми носиш тези празни делви?
– Как какво! – подхванал овчарят. – Преди три дни сте взел от баща ми две делви жълтици. Прати ме сега тате да ми ги напълните и да му ги върнете.
– Никакви пари не съм вземал аз от баща ти, момче! Това не може да бъде! Това е голяма лъжа!
– Ех, като е голяма, дайте ми тогава наградата, както сте обещал за голямата лъжа – рекъл овчарят.
Царят се начумерил, но какво да стори – царска дума на две не се дели. Трябвало да изпълни обещанието си и заповядал да се напълнят двете делви с жълтици.
