Веднъж магарето на Абу-Нувас ожадняло, но нямало в какво да му сипят вода. Стопанинът отърчал при съседа и помолил да му услужат с едно гърне. Взел съдината и напоил животното.
Минали три дни, на четвъртия Абу-Нувас сложил в чуждото гърне едно малко и отишъл при съседа си. Човекът си взел гърнето, надникнал вътре и като видял малкото гърненце, казал:
– Това, малкото, не е мое.
– Човече, аз не съм мошеник. Докато беше у дома, твоето гърне роди гърненце.
Зарадвал се съседът и си казал: „Ех, домът на Абу-Нувас е благословен! Даже гърнетата там раждат малки!“
След някой друг ден Абу-Нувас отново поискал гърнето от съседа си. Минала седмица, минали две и съседът отишъл да си го иска.
– Твоето гърне се спомина – рекъл Абу-Нувас.
– Че как може гърне да умре! – възмутил се съседът.
– А може ли да ражда? – попитал хитрецът.
– Ами може, нали преди седмица роди гърненце – потвърдил съседът.
– Щом може да ражда, може и да умира! – отсякъл Абу-Нувас. – Ако не вярваш, питай мъдреците.
Съседът попитал най-учените хора и те потвърдили, че всяко нещо, което се ражда, умира. Така Абу-Нувас се сдобил с гърне.
КРЕДИТ: По „Приказки за Абу-Нувас, приказка на суахили“, превод от руски Атанас Далчев – „Защо хората имат различен цвят“, ДИ Отечество, 1979 г; ПРЕРАЗКАЗАЛ: Л.Петкова, © prikazki.eu 2023 г.
