Някога, много отдавна, живял един слепец. Клетникът бил сляп по рождение – през целия си живот не бил виждал нищичко.
Но ето, че един ден станало истинско чудо – слепите му очи се отворили и той прогледнал. Точно тогава до него се случило едно магаре. Човекът жадно вперил очи в животинката – от вълнение, че вижда за пръв път, то му се сторило направо съвършено. За беда миг по-късно зрението на човека отново се загубило.
От този ден нататък той сравнявал всичко с единствената гледка, която бил видял в живота си.
Веднъж съседът му се похвалил, че си е направил хубава къща.
А слепецът попитал:
– Хубава като магаре ли?
Друг път някой възкликнал:
– Ах, какъв грамаден кораб плува в морето!
И слепецът попитал:
– По-голям от магаре ли?
За каквото и да говорели край него, той все питал дали прилича на магаре. Зачудили се на това хората и веднъж някой го попитал:
– Защо сравняваш всичко с магаре?
Тогава слепецът разказал как за миг очите му се отворили и единственото, което успял да види, било едно магаре. Оттогава целият свят за него се сравнявал с онова магаре. Хубава като магаре! Добра като магаре! Умна като магаре! За каквото и да говорел, клетият слепец вечно повтарял „като магаре“.
КРЕДИТ: По африканската приказка „Като магарето приказка на суахилиу“, превод от руски Атанас Далчев – „Защо хората имат различен цвят“, ДИ Отечество, 1979 г; ПРЕРАЗКАЗАЛ: Л.Петкова, © prikazki.eu 2023 г.
