Слънцето и Луната някога били близки приятели, често се срещали и разхождали децата си заедно по небето. Хората на земята гледали в захлас бляскавото небе и сочели с възхита слънчевите дечица, защото греели тъй чисто и ярко. И лека-полека душата на бледата Луна се изпълнила с тъмна завист, задето никой не хвали нейните звездици. Затова веднъж предложила на Слънцето:
– Нека щом отраснат достатъчно, да заселим децата си на земята. Ще живеят долу в мир и сговор като нас и хората ще им се радват.
Учудило се Слънцето, но после си казало, че така ще помогнат на хората и приело.
Дошло време и в уречения ден Луната скрила децата си под гъстите облаци, а вместо тях напълнила торбата си с камъни. А слънцето, без да подозира нейното коварство, събрало децата си в торбата. После слезли на земята с тежките си товари.
Вървели, вървели, стигнали до морето. Луната започнала да разхвърля острите камъни – където паднели, изниквали коварни подводни скали, които едвам се подавали над вълните. През това време и Слънцето спускало децата си – щом докоснели морската вода, те се превръщали в риби. Морето сякаш се изпълнило с малки слънчица, които засвяткали игриво по вълните. После Слънцето и Луната се прибрали в небесните си домове.
Свечерило се, паднала нощта и Луната, най-сетне доволна, извела децата си на разходка по небето. Рано сутринта Слънцето видяло звездното небе и разбрало за подлостта на мнимата си приятелка. Оттогава досега те не се срещат и не могат да живеят в сговор.
Долу на земята хората се научили да ловят риба и до ден днешен благославят Слънцето за щедрите му дарове. Понякога в коварните подводни скали, разхвърляни някога от Луната, се удрят рибарските лодки и с все улова и рибарите потъват на морското дъно. А на морския бряг сираци и вдовици проклинат коварството на Луната.
Както добрите, така и злите дела оставят дълбоки следи и не се забравят.
КРЕДИТ: По африканската приказка „Слънцето и месечината, дахомейска приказка“, превод от руски Атанас Далчев – „Защо хората имат различен цвят“, ДИ Отечество, 1979 г; ПРЕРАЗКАЗАЛ: Л.Петкова, © prikazki.eu 2023 г.
