Утринна Зора

Един селянин имал чудно хубава дъщеря. Девойката била така прекрасна, че хората започнали да я наричат Утринна Зора. Нямало младеж в околността, който да не я искал за жена. Но трима били най-настоятелни. Бащата на момичето не можел да реши кой от тях да избере. Намислил да ги подложи на хитро изпитание, за да избере най-достойният жених.

Накарал момичето да легне, все едно била умряла. После пратил вестоносец при всеки от тримата ѝ почитатели с тъжната вест и молба да му помогнат за погребението.

Пристигнал пратеникът при първия младеж, който се казвал Мъдреца. Щом момъкът научил причината да дойде пратеника, викал възмутен:
– Какви ги мисли този човек? Това момиче да не би да ми е съпруга?! Нямам намерение да плащам за чуждо погребение.

Пратеникът отишъл при втория младеж. Името му било Разум и отказал веднага:
– Ах драги! Аз няма да плащам разноските за това погребение. Баща ѝ дори не ми каза, че е болна.
И така, и вторият момък отказал.

Мислителя, третият почитател на момичето, щом научил новината, веднага се приготвил да тръгва.
– Разбира се, че ще дойда да изпратя Утринна Зора – рекъл той. – Ако беше жива, щеше да ми стане жена.
И така, той взел пари със себе си и се отправил към дома на девойката.

Щом наближил, се разнесъл вика на баща ѝ:
– Утринна Зора, Утринна Зора! Ела, ела. Идва истинският ти съпруг.

Същия ден двамата млади се сгодили и скоро се венчали.

Мислителят и хубавата му жена живели дълго и честито до края на дните си.