Някога, много отдавна, само котките знаели как да проследяват плячка по миризмата. Гледало ги кучето, гледало и един ден си рекло:
„Повече така не се живее – все ходя гладно. Ще помоля котаракът да ме научи как да намирам храна, дори като не я виждам.“
Речено-сторено. Рано една сутрин отишло при котарака и се примолило:
– Почитаеми котарако, моля те, научи ме как да ловувам. По цял ден тичам ли тичам, а все ходя гладно.
Котаракът се съгласил, взел го за ученик и го настанила у дома си.
Минало-не минало време и кучето решило, че е научило всичко. Един ден се изправило пред котката и рекло:
– Вече самò ще си търся храна. Мисля да си ида вкъщи.
– Че ти още не си се научило! – възкликнал изненадан учителят. – Потърпи малко.
Но кучето си знаело своето, вярвало в себе си и не отстъпвало.
– Добре – рекъл накрая котаракът. – Ще си идеш, само че не днес, ами утре.
На другия ден котаракът станал рано и поръчал на съпругата си:
– Когато дойде моят ученик, ти му кажи: „Учителят поръча сам да го намериш“. Днес ще го изпитам какво е научил.
Пристигнало по някое време кучето и като не заварило своя учител, попитало съпругата му:
– Къде е учителят?
– Днес излезе по-рано и заръча сам да откриеш къде е – отвърнала котката.
Засмяло се кучето, привело глава и задушило. Скоро хванало следата и хукнало по нея. Тичало, тичало и не щеш ли под едно дърво следата се загубила!
Затърчало то насам натам, сто пъти обиколило дървото – душило и сумтяло, но от котарака нямало и следа. Накрая, капнало от умора, то се проснало под дървото. Тогава, точно над главата му от короната на дървото, се разнесъл гласът на учителя:
– Нали знаеше всичко, защо не ме откри?
Чак сега самонадеяното куче осъзнало, че е трябвало да послуша своя учител и да не спира да учи. Мислело, че знае всичко, но не би!
– Аз намерих дървото, но дирята сякаш се стопи в нищото.
– Ти сто пъти обикаля около мен, но ни веднъж не погледна нагоре, нито се качи на дървото.
– Че как да се кача, като не мога?!
– Ех куче, куче, глупаво куче! Научи се да хващаш диря по земята и реши, че знаеш всичко на света. Ако не беше толкова припряно, щях да те науча да се катериш и по дърветата. Заради своята самонадеяност цял живот ще си останеш недоучено.
Та затова и до днес кучетата не знаят как да се катерят по дърветата.
КРЕДИТ: По африканската приказка „Кучето и котакът, приказка на суахили“, превод от руски Атанас Далчев – „Защо хората имат различен цвят“, ДИ Отечество, 1979 г; ПРЕРАЗКАЗАЛ: Л.Петкова, © prikazki.eu 2023 г.
