Много, много отдавна, хората били едно семейство и живеели радостно и честито в пещерата на Лове – първият човек.
Но един ден за нещо се скарали, побеснели и се сбили. За беда, насред лютата свада убили любимия син на своя вожд Лове.
Щом научил това, главатарят така се разгневил, че прокудил размирниците от пещерата, където тъй щастливо живеели.
Хората излезли навън и поели кой накъдето му видят очите. А слънцето високо от небосвода печало безмилостно и изпогорило кожите им.
Едни потъмнели, други почернели като абанос. Трети, от непосилната жега, почервенели, а на други кожата се обелила и станали жълти.
Та така се разселили хората по всички краища на земята – всеки със своя цвят на кожата, забравили, че е имало времена, когато са живели радостно и честито заедно като братя.
КРЕДИТ: По африканската приказка „Защо хората имат различен цвят, приказка на суто-чвана“, превод от руски Атанас Далчев – „Защо хората имат различен цвят“, ДИ Отечество, 1979 г; ПРЕРАЗКАЗАЛ: Л.Петкова, © prikazki.eu 2023 г.
