Решила хиената да се пресели на ново място и там да си построи къща. Същото намислила и дивата котка. Поели на път двете животни – едното рано сутринта, другото привечер, едното от север на юг, другото от изток на запад.
Вървели, вървели и хиената излязла на една закътана полянка. Харесала мястото и решила на другия ден да окоси тревата и да разчисти. Легнала и заспала.
По мръкнало на същата полянка излязла и дивата котка. И тя харесала мястото, запретнала ръкави, окосила тревата и разчистила за строежа. Призори, уморена от работа, легнала и заспала.
Станала сутринта хиената и като видяла, че тревата е окосена и е разчистено, много се зарадвала и си рекла:
– Господ ми помага! Това е знак, че по-добро от това място за мен няма!
Избрала хубави прави дървета в гората, отсякла ги и издигнала основите на новия дом. Дотогава се стъмнило и изтощена от работа легнала и заспала.
Събудила се котката и като видяла издигнатите основи, замъркала радостно:
– Господ ми помага! Това е божи знак, че по-добро от това място няма!
Насякла бамбукови пръти и направила покрива и стените. Разделила къщата на две части – едната за нея, другата за съпруга ѝ.
На другия ден хиената видяла готовата къща, разделена на две и на седмото небе от радост възкликнала:
– Благодаря ти, Боже! Тъкмо това ми трябва – половината за мене, другата за мъжа ми.
Донесла си покъщнината и се заселила в половината, която повече ѝ харесвала.
През нощта и дивата котка си донесла покъщнината и се настанила в другата част, без да подозира, че има съседка.
Заживели двете новодомки без да подозират една за друга – нали едното е дневно, другото нощно животно.
Веднъж се извил вятър и от близката палма съборил едър кокосов орех, който тупнал тежко на покрива и се изтърколил на земята. Силният трясък тъй стреснал съседките, че изскочили навън като подпалени и хукнали през глава.
Бягали, бягали, не щеш ли – най-сетне се срещнали.
– Хиено, защо бягаш тъй лудо? – попитала котката.
– Построих си нова къща и се заселих, но някакво страшно животно тупна по покрива и ме изгони.
– Хей, и на мен ми се случи същото! А мястото беше тъй хубаво – направо вълшебно – окосих и почистих, а на другата нощ – основите вдигнати.
– Изглежда добрия Господ Бог помага на всички животни! – смаяла се хиената.
И двете хукнали заедно да бягат. Бягали, бягали, бягат и до ден днешен, ако вече не са спрели.
КРЕДИТ: По африканската приказка „Хиена и горски котак, приказка на еве“, превод от руски Атанас Далчев – „Защо хората имат различен цвят“, ДИ Отечество, 1979 г; ПРЕРАЗКАЗАЛ: Л.Петкова, © prikazki.eu 2023 г.
