Живели някога мъж и жена, които имали чудно хубава дъщеря за женене. В добавка семейството било доста заможно и цяла върволица женихи молели за ръката на хубавицата. Ала тя отказвала на всички:
– Сега не ща да се задомявам.
Младежите се връщали отново и отново, но тя на всички отказвала:
– Още съм млада и хубава – защо трябва да бързам!
Дочул Леопарда думите на девойката, превърнал се в красив момък и потропал на портата семейството. Срещнал се с бащата на придирчивото момиче и казал:
– Аз съм силен и юначен, и толкова обичам хубавата ви дъщеря, че искам да я взема за жена.
– Щом е така – отвърнал бащата, – влез и поговори с дъщеря ми.
Девойката от пръв поглед го харесала и с радост го нагостила. Той ѝ поискал ръката и тя приела.
Зарадвали се родителите и приготвили богати дарове за младоженците – пилета и кокошки, овце и кози и две слугини. Вдигнали разкошна сватба и щом свършило тържеството, изпратили младите с много мили думи и пожелания за честит живот.
Тръгнали младоженците към дома на съпруга. Вървели хванати за ръка и както весело си говорели, младият мъж казал:
– Гладен съм.
– Ето, хапни малко хляб и зеленчуци – предложила младата съпруга, но той отказал.
– Тогава хапни пилета – казала жената.
Той изял всички пилета и кокошки и продължили напред.
Повървели още малко и той отново казал:
– Гладен съм.
Тя му предложила козите и той на бърза ръка ги излапал. Не минало много и пак огладнял – изял и овцете.
Не минал и час, младоженецът пак огладнял.
– Нямаме нищо повече – рекла стреснато съпругата.
– Как да няма, а слугите?
Заплакала младата съпруга, разтресла се от страх и ужас, но какво да стори!
– Добре – отвърнала през сълзи тя, – щом така е писано да се случи.
Съпругът завел двете слугини в храсталаците, превърнал се в леопард и ги изял.
Продължили напред в мълчание, но скоро съпругът пак огладнял:
– Гладен съм, дай ми да ям.
Горката съпруга цялата се разтресла от ужас, закършила отчаяно ръце и си помислила, че е дошъл и нейният ред.
За късмет наблизо минавал ловец. Дочул жалните ѝ викове за милост, досетил се какво става и се скрил в близките храсти. Хищният съпруг в миг се превърнал на леопард и тъкмо да разкъса младата съпруга, с един изстрел на пушката си ловецът го повалил.
По чиста случайност младата жена останала жива! Добрият човек ѝ помогнал да стане и я утешил.
Така свършва тази история. Нека придирчивите хубавици да внимават – под красивата външност може да се крие зъл хищник, който ще затрие живота ви.
КРЕДИТ: По африканската приказка „Приказка за девойката, която връщала женихите си, приказка на еве“, превод от руски Атанас Далчев – „Защо хората имат различен цвят“, ДИ Отечество, 1979 г; ПРЕРАЗКАЗАЛ: Л.Петкова, © prikazki.eu 2023 г.
