Неблагодарност

Антилопата Тро и дървото Козо някога били неразделни приятели. Ето как се сприятелили и как свършило тяхното приятелство.

Заради дългите си крака и рога антилопата Тро се виждала отдалече, та хищници и ловци безспирно я преследвали. Горкото животно живеело вечно в страх и за да опази живота си, бягало непрестанно.

Един ден, изнемощяла и измъчена, антилопата спряла да отпочине до дървото Козо. Заговорили се за едно друго и от дума на дума Тро изплакала мъката си.
– Сестро – отвърнало дървото, – няма нищо по-лесно от това да се спасиш от враговете си. Видиш ли, че някой приближава, мушни се под широко разперените ми клони. Те се спускат ниско, почти до земята и никой няма да те забележи.
Антилопата поблагодарила и в миг се спотаила под дървото. Преследвачите не я забелязали и така спасила живота си.

Оттогава дървото и антилопата станали неразделни приятели.

Но един ден, докато антилопата стояла на скришното си място, огладняла. Погледнала, погледнала и захрупала крехките листа на приятелката си.
– Какво правиш, нещастнице! Съвсем ще ме оголиш! – развикало се горкото дърво.
Ала Тро, без да обръща внимание, продължила да хрупа.

Яла, яла, оголила долните клони. Изправила се на задни крака и продължила нагоре. Дървото така се оголило, че вече нямало къде да се скрие. Минал ловец, видял антилопата и я застрелял.

Така Тро заплатила с живота си заради своята неблагодарност.