Почитаемият Мину

Веднъж на бедния селянин Аким се наложило да иде до Акра – най-големият град по крайбрежието. Но човекът говерел само езика на своето село, а в града хората не го разбирали.

Когато наближил Акра, селянинът видял огромно стадо крави. Удивил се колко много са животните и се зачудил на кого принадлежат. Видял краваря, приближил се и попитал:
– На кого са тези крави?
Краварят не разбирал езика на Аким и затова отвърнал:
– Мину – което означава „Не те разбирам“.
Пътникът обаче решил, че „мину“ е името на собственика и възкликнал:
– Ах, изглежда господин Мину е много богат!

После влязъл в града. Скоро видял една голяма красива къща и се зачудил на кого принадлежи. Попитал един минувач, но понеже човекът не разбрал въпроса му, отвърнал:
– Мину.
– Мили боже! Колко ли богат е господин Мину! – провикнал се Аким.

Повървял известно време и видял още по-прекрасна къща, заобиколена от чудно хубава градина. Беднякът пак попитал за името на собственика. Отговорът пак бил:
– Мину.
– Какво богатство има господин Мину! – ахнал нашият пътник.

После излязъл на брега. На пристанището видял как хората товарят огромен параход. Изненадан от огромните товари, Аким попитал един минувач:
– Чий е този кораб?
– Мину – отвърнал му човекът.
– Отново на почитаемия Мину! Той е най-богатият човек, за когото някога съм чувал! – провикнал се беднякът.

Щом свършил работата си, Аким поел за вкъщи. Като вървял по една от улиците на града, видял траурна процесия. Хората носели ковчег и всички били облечени в черно. Селянинът попитал за името на починалия човек и получил обичайния отговор:
– Мину.
– Бедният господин Мину! – провикнал се Аким. – Значи и той трябва да изостави цялото това богатство и да умре точно както би умрял един бедняк! Така, така – вече ще се радвам на малката си къщичка и на малкото пари, с които разполагам.

И така, Аким се върнал предоволен у дома.