Някога, много, много отдавна, костенурката и совата били добри приятели. Един ден совата отишла при костенурката и помолила:
– Приятелко, дай ми своята бухалка да си избухам зърното, та да се изчисти от шлюпините. Утре ще ти я върна.
Костенурката на драго сърце ѝ услужила и совата си свършила работата. После окачила чуждата бухалка на дървото до хралупата си.
Минали няколко дена, костенурката отишла при совата и рекла:
– Сово, и моето зърно е готово за бухане. Върни ми бухалката.
– Ето къде е окачена. Вземи си я сама – отвърнала совата с тънка усмивка.
– Как да се кача на дървото, аз не мога да се катеря! – възкликнала костенурката.
– Ех, какво да се прави, такъв е животът! – отвърнала совата с присмех.
Върнала се у дома костенурката с празни ръце и натежало сърце. Запретнала ръкави, сготвила вкусни гозби, изпекла топли питки и сварила сладко пиво. После отишла при вожда на съседното племе и помолила за помощ.
Пристигнали на другия ден хората, насядали на богатата трапеза, похапнали и пийнали от сладкото пиво. После попитали костенурката какво да сторят за нея.
– Отсечете онова голямо дърво – рекла им тя, като посочила дървото с хралупата на совата.
Размахали те брадви „бум-тряс, бум-тряс“ и скоро повалили дървото. Костенурката си прибрала бухалката, обърнала се към бездомната сова и казала:
– За какво ти бе да жертваш родния си дом за някаква бухалка? На всичкото отгоре загуби и приятел, на който винаги можеше да разчиташ. А колкото до мене – аз нищо не загубих, отървах се само от един фалшив приятел!
Така свършило приятелството между совата и костенурката.
КРЕДИТ: По африканската приказка „Костенурка и бухал, приказка на ламба“, преведена от руски Атанас Далчев – „Защо хората имат различен цвят“, ДИ Отечество, 1979 г; ПРЕРАЗКАЗАЛ: Л.Петкова, © prikazki.eu 2023 г.
