Вълшебни приказки

Юначният Кара Мустафа

Препоръчва се за възраст над 9 год.
10мин
чете се за

Имало едно време една жена, чийто съпруг бил толкова страхлив, че по тъмно не смеел сам да излиза. Веднъж жената получила покана да иде на гости при приятелките си. Тя се приготвила и тъкмо да излезе, мъжът ѝ я помолил да не се бави много, за да не стои сам вкъщи. Тя обещала и след двайсетина минути на гостито се надигнала и казала на останалите, че е време да си ходи.
– Защо тръгваш толкова скоро? – попитала домакинята.
– Мъжът ми остана сам у дома и ме чака – отвърнала тя.
– Защо те чака? – учудила се приятелката.
– Толкова е страхлив, че по тъмно не смее сам да излезе от вкъщи – отвърнала тя.
– Чудна работа – отбелязала домакинята и я помолила да постои поне още мъничко.
Разговорът се завъртял около страхливия съпруг и от дума на дума приятелките я посъветвали следващия път, когато двамата излязат по тъмно, тя да се измъкне и да го остави сам. Така щял да надмогне страха си и завинаги да му мине.

Жената ги послушала и при първата възможност, оставила съпруга си сам в тъмното. Мустафа викал и крякал от ужас толкова, че накрая се изтощил и заспал както стоял. На зазоряване се събудил премръзнал и страшно ядосан.

На пояса си бил затъкнал един ръждясал ятаган, наследство от баща му. Той го измъкнал и докато го чистел, решил да не се връща при с жена си и запрашил накъдето му видят очите. Вървял колкото вървял и стигнал до едно място, където била разсипана цяла локва пчелен мед. Рояци мухи били накацали отгоре. Все още ядосан, той изтеглил ятагана си и здраво цапардосал лепкавата мръсотия. Като вдигнал ятагана, преброил шейсет убити мухи. Замахнал втори път и наброил още седемдесет жертви. Веднага отишъл при ножаря и поръчал да гравира на ятагана му следния надпис:

„Юначният Кара Мустафа с един удар уби шейсет, с втория – седемдесет.“

Ножарят свършил добре работата и подал ятагана на невиждания юнак, а той, от доволен по-доволен, продължил нататък.

Вървял, що вървял и замръкнал в пущинака. Когато паднала нощта, забил ятагана в земята, легнал до него и заспал. Горкичкият не знаел, че там живеели четирийсет зли демона. Всяка сутрин главатарят им обичал да се разхожда. Докато обикалял, видял спящия човек и ятагана му, навел се и щом прочел надписа, изтръпнал от ужас.

„Демонът изтръпнало от ужас!“

През това време Кара Мустафа започнал да се разсънва и демонът, за да усмири това страшилище, го поканил да се присъедини към тяхното братство.
– Кои сте вие? – попитал юначагата.
– Ние сме четирийсет зли демона и ако дойдеш при нас, ще станем четирийсет и един.
– Съгласен съм – отвърнала Мустафа, – иди кажи на другите.

Главатарят се втурнал при своите другари с новината:
– Братя мои, един юнак прие да влезе в нашето братство. Заради неговата невиждана сила на ятагана му пише: „Юначният Кара Мустафа с един удар уби шейсет, с втория – седемдесет.“ Бързо да се стягаме и да го посрещнем добре, че скоро ще пристигне тука!

Разтърчали се събратята да се приготвят подобаващо за госта. Но когато дошъл Мустафа и ги зърнал, смелостта му се изпарила до капка. Едва намерил сили да ги поздрави и възкликнал с престорена бодрост:
– Бог да ви благослови, другари!
Демоните го приветствали скромно и го поканили да седне при тях. Лека-полека гостът посъбрал кураж и попитал:
– Има ли сред вас някой юнак като мене?
Те отвърнали, че като него друг няма и успокоен, той продължил:
– Защото ако има, сега му е времето да премерим сили.
– Откъде ще се вземе равен на тебе? – възкликнал главатарят и го повел към селото.

В демонското село нямало извор и се налагало ден след ден да носят вода отдалече. Всеки по реда си изпълнявал това задължение. Тъй като били същински великани и притежавали неимоверна сила, с тях не можел да се мери никой смъртен. На сутринта главатарят рекъл на Мустафа:
– Днес е твой ред да носиш вода. Съжалявам, но трябва да ти кажа, че изворът хич не е близо.

Демоните се страхували от героя и затова говорели с него много внимателно. Кара Мустафа усетил това и поискал въже. Дали му и той закрачил към извора. Новите му събратя, изгарящи от любопитство, не сваляли поглед от него. Видели, че връзва въжето около кладенеца и смаяни хукнали към него с викове:
– Какво си намислил да правиш?
– Ами – отвърнал той, – мисля да изтегля кладенеца и да го довлека по-близо, та да няма нужда всеки ден да носим от толкова далече вода.
Всички го замолили в името на Аллах да спре и той приел, когато му обещали, че няма повече да го карат да носи вода.

Минали няколко дни и дошъл ред на Мустафа да донесе дърва от гората. Той пак поискал въже и потеглил. Събратята му скришом го наблюдавали. Той забил един кол до гората, завързал за него въжето и после взел да го изтегля около гората. Случайно в този момент порив на вятъра силно разклатил дърветата.
– Мустафа, како правиш? – развикали се събратята му.
– Мисля да вържа гората и да я довлека у дома наведнъж, че да не се морим всеки ден да носим дърва.
– Спри да клатиш дърветата! – разкрещели се демоните. – Ще унищожиш цялата гора. Сами ще си носим дърва.

Злите същества още повече се изплашили от Мустафа и се събрали тайно да умуват как да се отърват от страховития юначага. Измислили – докато спи през нощта, да го полеят с вряла вода. Ала за късмет той ги чул и се приготвил подобаващо. Когато притъмняло, уж си легнал както винаги. Демоните кипнали вода и през покрива я излели право върху леглото му. Но там вместо него под завивката лежала дългата възглавница от миндера с феса му отгоре, а той самият хъркал дълбоко в другия ъгъл на стаята.

На сутринта пристигнали злите същества, убедени, че са го погубили и потропали на вратата.
– Кой е там? – разнесъл се отвътре глас.
Смаяните демони, сега още по-уплашени, се развикали да става, че слънцето преваля.
– Нощес беше горещо – въздъхнал той, – лежа целият потен.
Демоните се спогледали изумени – врялата вода успяла само да го поизпоти и толкова!

На следващия ден намислили, докато спи, да изсипят отгоре му четирийсет оловни гюлета и да го погубят. Ала юначагата дочул и този план. Когато дошло време за лягане, пак нагласил възглавницата от миндера в кревата си, нахлупил феса си отгоре ѝ, легнал в далечния ъгъл на стаята и зачакал. Демоните се качили на покрива, отместили няколко керемиди и погледнали надолу – сторило им се, че техният събрат спи дълбоко.
– Виж, ето му краката, ей там е главата – разнесъл се техният шепот и после замятали гюлетата едно подир друго.

На другия ден демоните се събрали пред къщата на Мустафа и потропали на вратата. Този път никой не отговорил и те започнали да се поздравяват. Ала за всеки случай почукали отново и този път отвътре се разнесли силни викове. Напусто била радостта им, защото разпознали гласа на Мустафа:
– Цяла нощ не съм мигнал – една мишка топуркаше отгоре ми. Я ме оставете да поспя още малко.
Демоните едва не полудели от страх. Що за човек бил този, който ще вземе тежките оловни гюлета за мишка?!

След няколко дена рекли на Мустафа:
– В съседното село живее един наш побратим. Ще премериш ли сили с него?
Мустафа попитал дали събратът им е достатъчно силен.
– Много е силен! – отвърнали в хор всички.
– Да дойде тогава.

Макар че отговорил наперено, вътрешно човечецът умирал от страх. Когато се появил великанският демон, нашият юнак със свито сърце предложил да се преборят. Всички се съгласили и излезли на полето. Великанът грабнал Мустафа и така го стиснал за гръкляна, че очите му за малко да изхвръкнат.

„Какво зяпаш?“

– Какво зяпаш? – попитал великанът, като поотпуснал хватката около врата му.
– Гледах къде да те подхвана, та да те тръшна на земята и да ти потроша кокалите – отвърнал юначагата с престорено презрение.
Щом чули страховитата заплаха, злите същества паднали на колене и го замолили да пожали скъпият им побратим. Мустафа любезно се съгласил и за да го омилостивят до край, демоните му поднесли една торба злато и предложили главатарят им да го изпрати до дома.

Без да издава огромната си радост, Мустафа приел да си тръгне веднага. Сърдечно се сбогувал с всички и в компанията на главатаря тръгнал към къщи.

Когато пристигнали, жената на Мустафа гледала през прозореца и щом го видяла, се развикала:
– Ей го моя мъж, страхливеца! Води един демон!
Зад гърба на главатаря Мустафа ѝ дал знак да млъкне и хукнал към къщата.

„Накъде така хукна?!“

– Накъде се забърза? – учудил се главатарят.
– Да си взема лъка и стрелите от къщи, та да те застрелям – извикал юнакът, докато бягал през глава.
При тези думи злият демон хукнал обратно и никой повече не го видял.

Едва Мустафа си отпочинал, когато се разнесла новината, че свирепа мечка броди наоколо.

Стекли се хората при валията и го замолили да накара юначагата да ги спаси от стръвницата.
– Той успя да се справи с четирийсет зли демона – казали те. – А тази мечка погуби толкова невинни бедняци.

Валията изпратил да повикат Мустафа и му казал, че мечка стръвница всява ужас наоколо и личен юнак като него трябва да помогне на хората. Мустафа отговорил:
– Покажи ми къде е мечата бърлога и нека четирийсет конника дойдат с мене.
Получил каквото иска.

Мустафа влязъл в конюшнята с шепа дребни камъчета и ги разхвърлял между конете. Когато конниците видели какво прави, се оплакали на валията, че този човек не е с всичкия си и нямат намерение да ловуват с него. Валията ги посъветвал:
– Щом чуете мечката, бягайте и го оставете сам да се оправя.

Така и направили – щом наближили мечата бърлога, конниците оставили назад юначагата и избягали. И Мустафа рекъл да пришпори след тях жребеца си, ала животното не помръдвало. През това време мечката застрашително приближавала. Над главата на юнака едно дърво било разперило клони. Той скочил на гърба на коня, хванал се за един дебел клон и се издърпал нагоре. Мечката дошла под него и тъкмо да се покатери, Мустафа се отървал и паднал право на мечата гърбина.

„Кара Мустафа тупнал на мечата гърбина!“

Цапардосал здраво меца по ушите и тя хукнала подир конниците. Щом ги настигнала, Мустафа се развикал:
– Юначният Кара Мустафа иде!
Те се обърнали и като видели какво става, намушкали звяра с копията си.

От този ден нататък славата на Кара Мустафа се разнесла наблизо и надалече. Валията го наградил с най-високите отличия и юнакът се радвал на почит и уважение до края на дните си.

КРЕДИТ: „Kara Mustafa the Hero“ – Ignácz Kúnos, „Forty-four Turkish Fairy Tales“ – 1913 г; ИЛЮСТРАЦИИ: Willy Pogany; ПРЕВОД: Л.Петкова – © prikazki.eu 2023 г.

prikazki.eu