Най-прочутият гадател

Имало някога един човек, който бил четирийсетина годишен, но заради посивялата си коса и брада изглеждал над шейсет. Бил опитен занаятчия, умеел да върши много неща и изкарвал достатъчно за себе си и жена си.

Веднъж съпругата му отишла в хамама и там заварила голяма тълпа. Другите жени, които като нея били дошли на баня, обяснили, че ще дойде съпругата на дворцовия гадател и заради това е цялата гюрултия. Оповестили пристигането на важната особа с музика и песни, а съдържателката на хамама, с надежда да получи подобаваща отплата, оказвала почест след почест на важната гостенка.

Занаятчийската съпруга внимателно наблюдавала всичко. Върнала се ядосана вкъщи, че в хамама никой не ѝ обръщал внимание и се развикала на мъжа си:
– Или ще станеш гадател, или те напускам!
Човекът отвърнал:
– Жено, по цял ден се трепя за насъщния. Кога да уча за гадател? Това не може да стане!
Но жената била непреклонна – или става гадател, или го напуска.

Понеже била твърде хубава, на занаятчията не му се щяло да я загуби, та се замислил какво да направи. Угрижен, отишъл в кафенето и там заварил свой близък приятел. Двамата се заговорили и от дума на дума занаятчията разказал бедите си. Не щеш ли, излязло, че неговият приятел бил близък със съдържателката на хамама и го утешил:
– Не се плаши, братко! Ще опитам да ти помогна.
После отишъл право в хамама, разказал всичко на съдържателката, а тя отвърнала:
– Нека утре твоят човек дойде с тефтер, перо и мастило. Кажи му да седне пред портата на хамама и да започне да драска, сякаш е учен гадател. Другото остави на мене.

Занаятчията, макар че не можел да чете и пише, отишъл при книжаря, купил всичко нужно и се настанил пред портата на хамама. Всеки, който минел край него, го вземал за ходжа.

По някое време в хамама дошла и жената на дворцовия гадател. Слугините се засуетили около нея и по знак на господарката си тайно свалили един скъп пръстен от ръката ѝ. Съдържателката сръчно го мушнала в мръсотията, която се събирала в канала и пошушнала на новоизлюпения гадател къде е скришното място.

Скоро видната съпруга усетила липсата и вдигнала страшна олелия за скъпия пръстен. Обърканите слугини затърчали като обезумели и когато врявата станала нетърпима, съдържателката се намесила:
– Онзи ходжа, дето седи пред портата на хамама, е много вещ в занаята си. Той ще ни каже къде е пръстенът.

Довели ходжата и веднага го осведомили за случая. С посивялата си коса и сключени вежди той изглеждал особено мъдър и достолепен. Без да се мае, той обявил:
– Ще намерите пръстена сред мръсотията в най-тясната част на канала.

Претърсили мястото и Виж ти! там наистина бил пръстенът. Госпожата, много щастлива, че си е върнала своята скъпоценност, дала на ходжата щедър бакшиш и той предоволен си тръгнал със своята първа отплата като гадател.

Но не щеш ли, след няколко дена и жената на султана загубила пръстена си. Заговорило се, че го е откраднала някоя слугиня. Претърсили всички и всичко, но безценният пръстен го нямало. Когато историята стигнала до съпругата на дворцовия гадател, тя похвалила учения ходжа, който единствен според нея щял да го намери.

Довели занаятчията и султанът му казал:
– Ходжа, трябва да намериш пръстена на жена ми до утре сутринта. Ако не успееш, главата ти ще се изтърколи на земята.
После отвели клетника в една стая и го заключили. Отчаян, той се проснал на пода и се завайкал:
– Ох, Аллах всемогъщи, утре душата ми ще бъде в ръцете ти!

През това време слугинята, която задигнала пръстена, безумно се страхувала, че ще бъде разкрита. Сън не я хващало и накрая решила да признае вината си на ходжата и да моли за спасение. В среднощна доба тя поела към неговата стая.

Когато жената отключила стаята, ужасът на ходжата хвръкнал до тавана, защото помислил, че утрото е настанало. Можете да си представите как се стъписал, когато слугинята паднала в краката му и замолила:
– О, най-добър от всички ходжи, ако султанът научи, че пръстенът е в мен, ще ме погуби. Спаси ме! Спаси ме!

В главата на слисания ходжа блеснала като светкавица радостна мисъл: „Както Аллах ме опази, така и аз ще опазя горката женица.“
Когато слугинята свършила разказа, той казал:
– Дъще, още сега иди в кокошарника и накарай някоя гъска да глътне пръстена, а после ѝ строши крака. Стори каквото ти казах и недей да се плашиш.

На сутринта изправили ходжата пред падишаха:
– Владетелю мой, цяла нощ гадах какво се е случило. Пред очите ми все се явяваха непрекъснато най-различни животни. Нека сберат всички гъски, пуйки, кокошки и пауни в градината.

Владетелят наредил това да стане веднага и ходжата, последван от султанската свита, с тежка стъпка поел към градината. Там внимателно огледал всички пернати, подраскал малко в тефтера си и накрая посочил една куца гъска:
– Ваше Величество, заповядайте да заколят тази гъска. В нея е пръстенът.
Заклали птицата и за всеобщо учудване намерили пръстена, точно както мъдрият ходжа предрекъл.

Султанът веднага го провъзгласил за главен дворцов гадател и в добавка му подарил няколко конака. Та ето как простият занаятчия станал най-прочутият гадател.