Битови приказки

Султан и кадия

Препоръчва се за възраст над 9 год.
2мин
чете се за

Един майстор по заповед на султана съградил джамия, каквато нямало никъде другаде в света. Когато станала готова, султанът запитал:
– Би ли могъл, майсторе, да съградиш в моята столица още по-хубава джамия?
– Да! – отговорил майсторът.

Султанът се разсърдил, извадил сабята си и преди майсторът да каже дума, отсякъл му дясната ръка. Отишъл майсторът при кадията, за да се оплаче. Кадията извикал при себе си и майстора и султана и се обърнал към владетеля:
– Всемогъщи Падишахе, защо отсече ръката на майстора и вкара него и семейството му в неволя?
– Кадийо честити, и ти би сторил така. Уговорих се с него да ми построи най-хубавата джамия, каквато може да направи, и да му платя колкото поиска. Когато бе готова, аз едва не ослепях от нейната красотата и разбрах, че не мога да получа по-голямо щастие в живота си. Но майсторът каза, че би могъл да съгради дори по-хубава джамия. Отсякох му тогава ръката, защото не е свършил оново, което езикът му говори. Сега ти отсъди по Божията воля.
– Така ли е? – запитал кадията.
– Да, така е! – отвърнал майсторът, – но разреши ми да обясня на теб, защото не можах да обясня на султана. – Когато бях овчар, издигнах първата си джамия. Тя беше направена от дърво и кал и все пак беше най-хубавата, която можеше да създаде необучената ми ръка. Всяка следваща, която после съградих, беше по-хубава от предишната. Така стана и с тази на султана. Когато я видях готова, разбрах, че бих могъл да съградя още по-красива. В свещените книги е казано: „Човече, колкото повече учиш и работиш, творенията ти ще стават все по-големи и по-хубави.“ Сега ти отсъди по Божията справедливост.

Щом чул тази мъдрост, на султана се отворили очите, а кадията извадил нож от пояса си и отсякъл ръката на султана.
На това султанът отговорил мъдро:
– Да не беше кадия, за такава присъда бих те съсякал със сабята си.
При тези думи кадията извадил изпод възглавницата си една змия и казал на султана:
– Ако се беше възпротивил на моята присъда, виждаш ли отровната змия – щеше на минутата да те умъртви!
– Майсторе, ще ти дам всички блага, за да живееш най-щастливо. Ще даря щастие на теб, на твоя род и даже на потомството ти – казал султана.
После се обърнал към кадията и майстора и с достойнство казал:
– Отсякох чужда ръка и изгубих своята. Радвам се, че в моята страна има справедлив съд, който наказва всекиго според делата му. Нека съдиите не стоят слепи пред закона, а да са въоръжени със сабя и змия.

prikazki.eu