Имало някога един мъдър турчин на име Бекир. Веднъж той тръгнал на баня, но решил да смени хамама с нов. Там теляците не го познавали и го взели за някой от ония, дето два-три пъти годишно ходят на баня, а на излизане не оставят и грош за бакшиш. Та както го премерили, така му услужили. Измили го надве-натри, а на излизане дори не му изчеткали дрехите, както е редно.
Бекир всичко забелязал, но не обелил и дума. Ала на излизане, когато минал край бакърения тас за бакшиш на прислугата, пуснал един сребърник. Слугите видели и се спуснали да благодарят, но Бекир се направил, че не ги вижда и си излязъл.
Минала седмица, Бекир пак отишъл на баня. Струпали се край него теляците, умилквали се, кланяли се – „ефенди това, ефенди онова“. А щом дошло ред да го къпят – къпали го като малко бебе. Цели два часа го трили, поливали го с розова вода и току повтаряли „ефенди това“, „ефенди онова“. После му изчеткали дрехите и се засуетили край него, като край султан.
Тръгнал Бекир да си ходи. Двама от слугите изтичали напред и застанали пред таса, за да благодарят на Бекир за бакшиша. Ала Бекир подминал таса, без да пусне пукната пара и те му напомнили:
– Ефенди, ами бакшиша?
Тогава Бекир се върнал и плюл в таса. Слугите се втрещили.
– Нима за толкова грижи заслужаваме такъв бакшиш? – осмелил се да попита един.
А Бекир отговорил:
– Това е бакшишът за оная услуга, дето изтърпях миналия път. Сребърникът, който тогава ви дадох е за днешната услуга.
И след тези думи Бекир гордо си излязъл. А слугите останали да се чудят и маят край празния тас, без да проумеят и капчица от Бекировата мъдрост.
КРЕДИТ: Преразказ на Л.Петкова © prikazki.eu 2024г. по „Бекировиятъ бакшишъ“, турска приказка. превод Е. Кювлиевъ, из сп.„Детски животъ“, кн.8 (1932-1933г.); КОРИЦА: неизв. худ., сп.„Детски животъ“, кн.8 (1932-1933г.);
