Роза Хубавицата

В прастари времена, когато камилата въртяла търговия с коне, плъхът бил бръснар, кукувицата – шивачка, костенурката пекарка, а магарето и тогава, и днес все мъкне тежки товари, живял един стар мелничар с чисто черната си котка.

По същото онова време царувал един падишах, който имал три дъщери – първата на четирийсет, втората на трийсет и третата на двайсет години. Веднъж най-голямата отишла при най-малката и я накарала да напише на баща им следното писмо:

„Скъпи татко,
Едната ми сестра е на четирийсет години, другата навърши трийсет и още не са омъжени. Искам да знаеш, че аз няма да чакам тъй дълго.“

Щом падишахът прочел това, изпратил да повикат дъщерите му, дал им по един лък и стрели и казал:
– Излезте отвън и стреляйте – където паднат стрелите ви, там ще срещнете съпрузите си.

Султанските дъщери взели лъковете със стрелите и излезли навън. Първата опънала тетивата, стрелата полетяла и паднала в палата на Великия Везир. Омъжили я за сина му. Втората стреляла и улучила палата на Шейх-Ул-Ислям. Омъжили я за сина му. Дошъл ред на най-малката. Нейната стрела паднала в къщурката на един беден дървар.
– Това не се брои! – развикали се всички в султанския двор.
Момичето пак стреляло, но стрелата пак паднала там. Същото станало и с третият изстрел. Тогава султанът, все още ядосан на писмото ѝ, викнал:
– Ах, малка глупачке, тази съдба ти подхожда добре. Сестрите ти търпеливо изчакаха и сполучиха истински. Ти се осмели да напишеш онова безочливо писмо и сега си получи заслуженото. Взимай дърваря и се махай от очите ми.
И така, девойката напуснала бащиния дворец и се оженила за дърваря.

Минало време и тя родила прекрасно момиченце. Щом прегърнала детето си, младата майка горчиво заплакала, задето трябвало да израсне в бедняшката къщурка. Докато ронела горчиви сълзи, три прекрасни феи преминали през стената и влезли в сиромашката стаичка. Изправили се до люлката, подред протегнали ръце над новороденото и започнали да го наричат.

Първата казала:
– Детето ще се казва Роза Хубавицата и вместо сълзи от очите му ще капят бисери.
Втората добавила:
– Когато се засмее, рози ще разцъфват на устните му.
А третата завършила:
– Под стъпките му ще изниква мека зелена тревица.
После трите феи изчезнали, тъй както се появили.

Минали години. Детето пораснало и станало такава красиваца, каквато никой не бил виждал. Щом се засмеела, роза разцъфвала на устата ѝ, щом заплачела – очите ѝ ронели бисери, а под стъпките ѝ никнела зелена тревица. Славата за чудната хубавица се разнесла надлъж и шир.

Чула майката на един принц за Роза Хубавицата и решила, че тя и никоя друга ще стане съпруга на нейния син. Извикала го и му рекла, че трябва непременно да види момичето, на чиито устни рози разцъфват, очите му вместо сълзи ронят бисери, а под стъпките му никне зелена трева.

В сънищата на принца феите вече му били показали същото момиче и сърцето му горяло от любов. Ала пред майка си той свел срамежливо глава и отказал сам да потърси своята любима. Тогава султанската съпруга накарала една жена от двореца да помогне на сина ѝ в тази задача. Двамата влезли в къщурката на дърваря, обяснили защо са дошли и в името на Аллах поискали момичето за съпруга на принца. Бедните хорица били на седмото небе от радост, обещали дъщеря си и започнали да се приготвят да я изпратят.

Ала сватовницата на принца изобщо не била доволна, че принцът ще се ожени за красивата беднячка. Тя самата имала дъщеря, която що-годе приличала на Роза Хубавицата и взела, че скроила пъклен план.

В деня на сватбата изпратили сватовницата с дъщеря ѝ да докарат Роза Хубавицата в палата. В сватбената колесница подлата жена натоварила пресолена храна, една кана вода и голям плетен кош. Когато пристигнали в бедняшкия дом, сватовницата добре нагостила бъдещата невеста с пресолената храна. По пътя девойката ожадняла ужасно и помолила за вода. Злосторницата отвърнала:
– Няма да ти дам, докато в замяна не получа едното ти око.
Девойката направо умирала от жажда, затова извадила едното си око и го разменила за глътка вода.

Попътували малко и непоносимата жажда пак завладяла момичето. Нямало как – пак помолило за вода:
– Ще ти дам, ако в замяна получа другото ти око – отвърнала сватовницата.
Жаждата била тъй непоносима, че момичето дало и второто си око. Щом ослепяло напълно, жената го пъхнала в коша, закарала го навръх една планина и го оставила сам-самичко.

Сватовницата забързала към палата. Там показала дъщеря си, пременена в чудно хубави булчински дрехи и рекла на принца:
– Ето я твоята булка.
Отпразнували тържествено сватбата, но когато принцът повдигнал булото на невестата си, видял, че тя не е девойката от неговите сънища. Ала нали все пак малко приличала и той се примирил.

Принцът знаел, че от очите на неговата любима падали бисери, на устните ѝ разцъфвали рози, а под стъпките ѝ никнела зелена трева. И понеже с неговата булка не се случвало нищо такова, той заподозрял измамата и си рекъл „Ще открия истината“, но на никого нищо не казал.

През това време истинската годеница стенела и плачела навръх планината. От слепите ѝ очи безспирно се ронели бисери и скоро кошът в който лежала, се изпълнил докрая и взел да прелива. По пътя се задал един стар метач, който чул плача и изплашен извикал:

– Кой плаче тъй жално – дух или фея?
Девойката отвътре отвърнала:
– Не съм нито дух, нито фея, а човек като теб.

Поуспокоен, старецът доближил коша, отвързал капака и вътре видял сляпата девойка, затрупана в перлите, проронени от очите ѝ. Той я отвел в бедняшката си колиба и понеже бил сам на този свят, я осиновил. Ден след ден Роза Хубавицата плачела за очите си и накрая се събрали толкова бисери, че човекът нямало какво друго да прави, освен да ги продава.

Времето вървяло. В палата цяряло веселие, в колибата на метача – мъка и тъга.

Веднъж Роза Хубавицата приседнала на прага на вратата, слънчев лъч ѝ погалил лицето и тя се засмяла весело. В миг от устните ѝ паднала една разцъфнала роза. Тогава девойката рекла на метача:
– Тате, вземи това цвете и го занеси в палата на принца. Кажи, че имаш роза за продан от съвсем рядък вид. Ако при тебе дойде тъщата на принца и попита колко струва розата, ти кажи, че не я продаваш за пари, а я разменяш за едно човешко око.

Старецът занесъл розата пред палата и с все сила завикал:
– Роза за продан, единствена по рода си! Като нея няма втора на света!

И наистина – било зима, а по това време розите не цъфтят. Злосторницата чула виковете на метача и решила да купи цветето за дъщеря си, защото си казала, че щом принцът види цветето, подозренията му ще изчезнат. Наредила да доведат бедния продавач и го попитала колко струва розата:
– Не я продавам за пари – отвърнал метачът, – заменям я за едно човешко око.
Жената извадила едното око на Роза Хубавицата и му го подала. После занесла цветето на дъщеря си и закичила косите ѝ. Когато принцът видял жена си, се зачудил дали все пак тя не е любимата от сънищата му, но не бил особено сигурен. Поуспокоил се с мисълта, че рано или късно всичко ще излезе наяве.

Старецът отнесъл окото на осиновената си дъщеря. Тя помолила Аллах, внимателно го сложила на мястото му и възкликнала радостно, защото прогледнала отново. В щастието си момичето тъй често се усмихвало, че скоро се събрала цяла кошница рози. Тя дала една на метача и го помолила пак да иде в двореца и да я размени за другото ѝ око.

Речено-сторено. Старецът едва застанал пред палата, когато измамната жена го чула и си рекла: „Всичко се нарежда от добре, по-добре – принцът вече се влюбва в дъщеря ми. Ще купя още една роза да затвърди любовта му и скоро съвсем ще забрави дъщерята на дърваря.“

Злосторницата повикала метача и поискала розата, а старецът отвърнал, че в замяна трябва да получи едно човешко око. Жената охотно му дала и другото, а после се втурнала с цветето към дъщеря си. Метачът пък, доволен, се прибрал с полученото у дома.

Роза Хубавицата прогледнала с двете си очи и сега изглеждала още по-красива от преди. С радостна усмивка тя се разхождала наоколо и скоро голите хълмове, на които не растяло нищичко, заприличали на небесния Рай.

Веднъж, докато девойката се разхождала, злата жена я видяла и направо се смаяла. Какво щяло да стане с нея и дъщеря ѝ, ако истината излезе наяве?! Поразпитала къде живее метачът, отишла право в дома му и го заплашила, че ако не ѝ каже къде е скрита вълшебната сила на дъщеря му, ще го обвини, че е прибрал под покрива си вещица.
– Питай я какъв е талисманът ѝ – накарала го тя накрая – и ако ми кажеш, ще те пожаля.

Когато момичето се прибрало, първото, което сторил вторият ѝ баща, било да я попита как така, ако е обикновено човешко същество, може да върши тези чудеса. Без да подозира, тя отвърнала, че в деня, в който се родила, феите я нарекли от очите ѝ да падат перли, от устните ѝ рози, а под краката ѝ да никне трева, докато нейният талисман е жив.
– Какъв е този талисман? – попитал старецът.
– Един млад елен в планината. Загине ли той, ще загина и аз – отвърнала девойката.

На другия ден жената скришом се срещнала с метача и научила тайната на момичето. Радостна, тя забързала към палата, разказала всичко на дъщеря си и я подучила да поиска от принца този елен. Без да се бави, младата жена се оплакала на своя съпруг, че е болна и поискала да изяде сърцето на онзи елен, който живее навръх планината. Принцът изпратил ловците си и те скоро довели животното, заклали го и сготвили сърцето за престорената болна.

В този миг Роза Хубавицата умряла. Метачът я погребал, но не могъл да я прежали – ден след ден той горко я оплаквал.

Ала в сърцето на елена имало клонче ален корал, който никой не забелязал. Докато съпругата на принца ядяла сърцето, клончето паднало на пода и се изтърколило под стълбището на палата.

Година по-късно на принца се родила дъщеря. Щом заплачела, от очите ѝ се сипели перли, щом се засмеела, на устните ѝ разцъфвала роза, а под стъпките ѝ никнела зелена трева. Когато принцът видял детенцето, накрая повярвал, че се е оженил за своята любима. Но една нощ в съня му се явила Роза Хубавицата и казала:
– Принце мой, мой годенико, душата ми е под стълбите на палата, тялото ми е в гроба, твоята дъщеря е и моя, а моят талисман е клонче ален корал.

Щом принцът се събудил, слязъл долу и под стълбището намерил клончето ален корал. Занесъл го в стаята си и го сложил на масата. Дошла малката му дъщеричка и взела корала. Едва пръстчетата ѝ го докоснали и детето изчезнало. Трите феи го били отнесли при майка му. То доближило корала до нейните устни и О, чудо! – в миг Роза Хубавицата се събудила за нов живот.

Принцът, напълно отчаян, отишъл на гробището. Ах, ах! Пред него стояла Роза Хубавицата от неговите мечти с детето на ръце.

Двамата сърдечно се прегърнали и докато майката и дъщерята плачели от радост, от очите им се заронили перли, щом се усмихнали, на устните им разцъфнали рози, а под краката им поникнала свежа трева.

Измамницата и дъщеря ѝ били сурово наказани, а старият метач повикали да живее в палата с Роза Хубавицата и принца. Най-сетне двамата влюбени били заедно! Вдигнали сватба за чудо и приказ и щастието им траяло до края на дните им.