Султанът и двамата овчари

Живял някога един добър, ала злочест падишах. Мечтаел народът да го обича, да е като роден баща за своите поданици, но година след година везирите му тайно вдигали данъците и бедният народ страдал. Времето вървяло, хората взели да се бунтуват и да бягат в чужбина. Добрият султан съвсем се угрижил.

Дълго се чудел как да сложи в ред царството, пробвал едно-друго, но промяна нямало. Накрая решил да потърси съвет от своя стар готвач Абу Хасан, който в детинството му правел сладки колачета и му разказвал чудни и мъдри приказки. Абу Хасан живеел извън града в една градина.

През нощта султанът се преоблякъл като прост селянин и се измъкнал през една тайна вратичка от сарая. Повървял, повървял и още докато греела месечината, пристигнал в колибата на стареца.

Абу Хасан радостно посрещнал своя велик господар, нагостил го както подобава, изслушал го внимателно, но съвет не му дал. Само рекъл накрая:
– Нека Аллах те дари с мирни дни и дълъг живот, честити господарю! Остани тази нощ в скромната ми колиба. Може утрешният ден да ти донесе по-мъдри мисли, защото утрото е по-старо от нощта.
Султанът приел. Спал тихо и сладко, както се спи на открито и станал още в ранни зори.

Абу Хасан повел султана из градината. Унесени в приказки, двамата не усетили как излезли на една тучна поляна. Там заварили един овчар да плаче и проклина:
– Кого кълнеш, Омере? – попитал готвачът.

– Кучетата, кого другиго?! Снощи се сдушили с вълците и измъкнали половината стадо. Изгубих най-тлъстите овни и овцете с най-хубава вълна, а останалите се разбягаха. Цяла сутрин не мога да ги събера.
Султанът и готвачът съжалили нещастника и продължили нататък. Повървели още малко и излезли на друга поляна. Там заварили друг овчар, който весело свирел на сянка. Стадото му кротко пасяло, наобиколено от кучетата. Щом някоя палава овца се отлъчела, кучетата скачали и я връщали.
– Чу ли каква беда сполетяла Омер? – попитал готвачът овчаря.
– Чух, но не го жаля, защото сам си е виновен. Не е внимавал, като си е избирал кучета. Ако помощниците му бяха добри и послушни, вълците нямаше и да припарят до кошарата, а стадото му щеше да е цяло, доволно и охранено.
Тогава султанът се обърнал към стария готвач и възкликнал:
– Е, старче, от сърце ти благодаря – разбрах поуката!

Султанът се върнал в палата и изгонил своите подли и подкупни придворни. Повикал стария Абу Хасан и го направил свой пръв съветник. Старецът избрал добри и честни хора за помощници. Оттогава и султанът, и народът заживели богато, мирно и честито.