Алабаланица

Ние бяхме трима братя, двама глупаци и ни един с акъл. Отидохме на чаршията и купихме три лъка, двата счупени, третият без тетива.

В реката, дето нямаше капка вода, плуваха три патки, двете умрели, третата – мъртва. Уцелихме едната, грабнахме я и тръгнахме да слизахме към планината през долината.

Вървяхме, вървяхме, стигнахме до три къщи, двете съборени, третата без основи. Там лежаха трима души, двамата умрели, третият бездиханен. Поискахме от умрелите котле, за да изпечем патката. Те ни посочиха три шкафа, двата счупени, третият продънен. Сварихме патката в една тава без дъно. Един от нас каза:
– Ядох достатъчно.
Вторият рече:
– Нямам апетит.
Онзи дето беше ял достатъчно, изяде патката, онзи дето нямаше апетит, излапа костите. Ядосан, хукнах към бостана. Там видях един дребен пъпеш, извадих си ножа и го срязах. Дето ножа – там и аз. В пъпеша срещнах дузина хора и ги попитах дали са виждали ножа ми. Те отговориха:
– От четирийсет години търсим дванайсет камили и още не можем да ги намерим. Ти си тръгнал да търсиш някакъв нож.

Ядосах се и легнах под една круша. Там имаше кош, в който лежеше утрепан човек. Надникнах вътре и видях, че се задават четирийсет разбойника. Хукнах да бягам, те подир мене.

Бягах, дорде останах без дъх. Стигнах до една разнебитена джамия. Седнах в двора да отпочина. Разбойниците хукнаха след мене из двора. Едвам избягах, като се покатерих на минарето, но един от бандитите приближи и си извади ножа. Викнах от страх, отървах се и тупнах на земята.

Ужасен, отворих очи – излезе, че съм сънувал!