Тримата шарлатани

Сбрали се срещу Никулден трима мързелани и големи шарлатани, та решили и те шаран за празника да похапнат. Добре, ама ни един от тях нямал пукната пара. Помислили, помислили и първият гордо-гордо се изпъчил:
– Аз ще донеса рибата!
Вторият добавил:
– Аз ще намеря дървено масло!
А третият завършил:
– От мене са хлябът и виното!
После тримата тръгнали на три различни страни.

Първият хитрец влязъл в рибарницата и рекъл:
– Дядо поп поръча да му дадеш най-големия шаран!
Продавачът избрал най-хубавия шаран, дал го на шарлатанина и весело казал:
– Такъв шаран и пашата в Цариград не е ял!
– Тъй-тъй, дядо поп ще се смае! – отвърнал хитрецът и взел тлъстия шаран.
После се обърнал и спокойно извикал:
– Нека чирачето дойде с мене да вземе парите.

Скоро двамата стигнали поповата къща. Влязъл измамникът вътре и пошепнал на пoпa:
– Дядо попе, това момче го е хванала нечиста сила. Приказва приказки несвестни и май-май си не го бива.
Надянал дядо поп епатрахиля на врата си, взел молитвеничето и кротко казал:
– Ела, ела, синко! Ще ти почета и ще ти мине.
Шарлатанинът доближил момчето и му пошепнал:
– Дядо поп те вика да ти плати шарана!
Щом чирачето приближило, дядо поп метнал епатрахиля на главата му, забулил го хубаво и зачел молитви.
По едно време момчето се обадило под епатрахиля:
– Дядо попе, господарят ме чака да му занеса парите.
Попът понатиснал момчето по главата да кротува и продължил да чете.
– Парите, парите! – викнало чирачето отново и свалило епатрахиля от главата си.
Дядо поп го хванал, натиснал го здраво и пак го забулил.

Най-сетне момчето се разсърдило, изскочило и закрещяло:
– Какво ме опяваш цял час! Парите за шарана давай! Чу ли? Парите, искам парите! Не искам молитви!
Дядо поп натупал момчето и го изпъдил. А дотогава измамникът бил офейкал.

Вторият шарлатанин взел една голяма стомна, натъпкал вътре един сюнгер и отишъл в бакалията.
– Ей, чичо, налей ми пет оки дървено масло, ама от най-хубавото. Докато напълниш стомната, аз ще отскоча до един приятел и съвсем скоро ще се върна – спокойно казал измамникът и излязъл.
След малко се върнал.
– Колко искаш за оката?
– Толкоз и толкоз – отвърнал продавачът.
– Аа! Скъпо е… много е скъпо! – зачудил се измамникът.
– Скъпо, евтино, така гo продавам.
– Не може ли по-долу?
– Не може! – сърдито отвърнал продавачът.
– Като не може, излей си маслото и ми върни стомната – викнал измамникът.
Излели дървеното масло от стомната, ама сюнгерът така се бил напоил, че задържал цяла ока. Измамникът си отишъл, изцедил гъбата и напълнил цяло шише.

Третият измамник сложил шарана в една тава, взел шишето с дървено масло и завел другарите си в една кръчма.
– Ей, приятелю – викнал той наперено на кръчмаря, – опечи тази риба, наточи три оки от най-хубавото вино и ни дай една стаичка по-настрани да се разположим, да хапнем и пийнем, както му е редът за Никулден!
Стопанинът много се зарадвал. Приготвил рибата, наточил вино, занесъл им и хляб, пък и весел празник им пожелал.

Настанили се тримата гладници, дръпнали му един царски гуляй, та се чуло през пет махали.

Дошло време да плащат и да си ходят. Слязъл единият измамник долу в кръчмата и рекъл:
– Господине, хиляди благодарности! Приготви сметката и я прати горе на другарите ми, за да си получиш парите. Сбогом!
Стопанинът написал на един лист сметката и пратил момчето да вземе парите.

Щом измамниците видели сметката, забъркали и двамата по джобовете си.
– Аз ще платя! – рекъл първият.
– Ха, аз нямам ли пари?! – отвърнал обидено вторият. – Казвам ти, аз ще платя. Дръж си парите в джоба!
– Не, не приемам, аз ще платя! – запънал се другият.
Единия викал едно, другият друго и накрая се скарали. Най-сетне решили да завържат очите на момчето с кърпа, та когото улови, той да плати всичко. После неусетно слезли долу, благодарили на стопанина и рекли:
– Сметката ти е съвсем точна. Парите оставихме на момчето. Сбогом! – и измамниците бързо, бързо се измъкнали.

Ката видял стопанинът, че момчето още се бави горе, отишъл да види какво прави.
А то, с вързани очи се спуснало, хванало господаря си и извикало:
– Ти ще платиш!