Прочул се един селянин с отровните си приказки. Каквото и да стане – добра дума няма да намери, сладка приказка няма да каже, блага вест от устата му няма да излезе!
Сбрали се веднъж хората в селото, поприказвали, посъветвали се и решили да го отучат – да не мисли вече зло, да не предрича все беди и мъки.
Искали да го очовечат, ама как? Намислили всеки драговолно да му подари по крина жито от новата реколта.
Речено-сторено. Отишли всички вкупом при злословника и му предложили:
– Ако завържеш най-сетне своя отровен език, ако спреш все зло и беди да предричаш, обещаваме всеки да ти даде по крина жито от новата реколта.
А той току изтърсил:
– Ами ако се случи калпава година и нищо не се роди?
– Бре, проклетнико, не можа ли нещо друго да измислиш! Не можа ли нещо хубаво да кажеш, ами пак злини предричаш, пак лоши думи взе да редиш!?
Нахокали го здраво хората и го оставили.
КРЕДИТ: „Лош езикъ“, автор: Виолинко – сп.„Дѣтска Радось“, 1920, година V, кн.3; РЕДАКЦИЯ: prikazki.eu 2023г.;
