Хитър Петър знаел много лекове за разни болести. Той лекувал по народному – с билки, бани, с превръзки – и хората били доволни от лекуването му, защото намирали помощ и здраве.
– Хайде, да сте здрави всички вкъщи, от здраве да не се отървете, защото здравето е най-голямото богатство на този свят! – весело благославял Петър болните, като ги изпращал.
За благодарност жените му оставяли вкъщи коя пиленце, коя брашънце или нещо друго, а мъжете незабелязано пущали в пояса по някоя пара или го почерпвали в кръчмата за здраве.
Веднъж през зимата един скъперник от Петровото село настинал, започнал да кашля, гърлото му дращело. Той се свивал до печката в кръчмата и разговарял с Петра.
– Петре, я колко си здрав, простиваш ли някога?
– Ами нали и аз съм човек, простивам!
– Е, ами като простинеш, кашляш ли?
– Кашлям, как да не кашлям?
– Ами така, случва ли се да ти дращи гърлото, Петре?
– Случвало ми се е!
– Какво правиш тогава?
– Лекувам се! – отговорил Петър и се усмихнал, защото разбрал, че скъперникът иска по заобиколен път да научи лек за болката си.
– Как се лекуваш?
– Как ли? Поръчвам в кръчмата греяно вино с чер пипер, поканвам някой приятел, сядаме, пием и се чукаме за здраве, докато се разгорещим и пропеем…
– Че то струва скъпо! – поклатил глава скъперникът, потреперал и се свил още повече до печката.
– Е, струва, струва, щом цениш една ока вино повече от здравето си! – присмял му се Хитър Петър.
КРЕДИТ: из „Хитър Петър“, Сава Попов, изд.Български писател, 1958 г.;
