Бедният Хитър Петър често казвал:
– Да ми паднат отнякъде десет жълтици, ще има и аз да живея, и на сиромасите да дам…
– Ами ако са по-малко? – попитали го.
– Ако са по-малко, няма да ги погледна! – засмивал се той.
Веднъж един чорбаджия решил да се пошегува и тикнал в пояса на Петра седем жълтици.
Минало ден, минали два – Петър не се обаждал, нито се похвалил на някого. Мълчал си… Чорбаджията започнал да се тревожи за жълтиците си. На третия ден рано-рано сутринта той се изправил пред Петровата къща, потропал и извикал.
– Какво има? – показал се още сънен Петър, но като видял чорбаджията, поокашлял се и го поканил да влезе.
– Не ти идвам на гости, а да ми върнеш деветте жълтици! – казал троснато сърдитият чорбаджия.
– За какви жълтици бълнуваш? – престорил се на изненадан Петър и го доядяло, че чорбаджията иска две жълтици повече.
– Жълтиците, дето ти ги пуснах оня ден в пояса!
– Колко жълтици си ми пуснал?
– Девет! – настоял чорбаджията.
– Вярно, аз намерих в пояса си жълтици, но те не бяха девет, а десет! Значи, друг някой ми ги е пуснал! – нарочно излъгал Петър, да ядоса още повече чорбаджията.
– Слушай, Петре, не ми е до шега! Може да съм сбъркал, та вместо девет съм отброил и съм пуснал десет, но ти, ако не ми върнеш още сега жълтиците, ще те отведа на съд! – скръцнал зъби чорбаджията.
– Пеш и кърпен на съд не излизам! – казал Петър. – Ако ми изпратиш най-хубавото си магаре и нови дрехи, веднага ще дойда.
Наивният чорбаджия се съгласил. Още същия ден, пременен с нови дрехи, Петър яхнал най-якото чорбаджийско магаре и отишъл в града при съдията.
Съдия бил Настрадин Ходжа. Той погледнал чорбаджията, огледал Петра и ги запитал:
– За какво спорите?
– Ходжа – започнал да се оплаква чорбаджията, – където седнеше и където станеше, Петър казваше, че ако му паднели отневиделица десет жълтици, щял да живее богато и на сиромасите да дава. Ако са по-малко жълтиците – нямало да ги погледне. Аз реших да се пошегувам с него.
Преди няколко дни, без да усети той, пуснах в пояса му девет жълтици. Тази заран отидох да си ги искам, а той не ми ги дава!…
– Ходжа, аз намерих в пояса си не девет, а десет жълтици. Не знам откъде са ми попаднали, но този човек сигурно се е побъркал! – засмял се Петър. – Защото къде се е чуло и видяло чорбаджия с пари да се шегува, пък на това отгоре за нищо да пуска жълтици в пояса на сиромах човек! Чорбаджиите мислят, че и душите на сиромасите са техни. Ако попиташ сега чие е магарето, с което дойдох, тоя ще каже, че е негово!
– Разбира се, мое е! – обадил се чорбаджията.
– Ето, чу ли, ходжа! – засмял се Петър. – А ако го попиташ чии са дрехите, дето са на гърба ми, и за тях ще ти каже, че са негови.
– И те, ходжа, и дрехите са мои! – настоявал разгорещено чорбаджията.
– Ти наистина не си с ума си! – присмял се и съдията на чорбаджията.
Като се върнали в село, Петър съблякъл дрехите, метнал ги върху гърба на магарето и ги изпратил на чорбаджията, а жълтиците до една раздал на сиромасите.
КРЕДИТ: из „Хитър Петър“, Сава Попов, изд.Български писател, 1958 г.;
